Вечната маска на смъртта [bg]

— Нищичко! — промърмори Муран и посочи решетката високо в стената. — Освен вратата и това, няма друг вход към тази стая. Атий я е проектирал така, че да живее в безопасност и сигурност, но от какво?

— От миналото навярно — прошепна Клавдия. — Трябва да е бил отговорен за смъртта на много християни. Унищожавал светилищата им, подкрепял Максенций, колегите му не го обичали, както и Макрин, не са го обичали особено дори Друзила и Фронтин. — Тя стана и отиде до вратата: — Атий несъмнено е бил убит, намушкан в гърба. Може да е станало, докато е спал, или пък е бил изненадан, промушен в гърба и довлечен до леглото.

— С други думи, нападат го — прошепна Муран, — той отива с последни сили до вратата, заключва я, после се връща при леглото, пада и умира.

— Може би — съгласи се Клавдия. — Освен това убиецът взема ковчежето „Ихтус“ от писалището.

— Ако е станало така — продължи Муран, — защо Атий не е вдигнал тревога, не се е развикал?

— Бил е потресен, изплашен. Изпаднал е в паника. Направил е грешка. Заключил е вратата, вместо да излезе навън и да потърси помощ.

— Възможно е… — съгласи се Муран.

— Другата вероятност — продължи Клавдия и прехапа устна, — е убиецът да е намушкал Атий, а после да е заключил вратата, но как го е направил? — Тя застана на четири крака и започна да пълзи по най-краткия път към леглото в ъгъла. Спря при едно от килимчетата, вдигна го и накара Муран да донесе лампата по-близо. — Ето! — възкликна тя. — Гледай, капки кръв! Права съм! Атий е бил намушкан! Убиецът е грабнал ковчежето и е избягал. Атий е заключил вратата след него, после, губейки кръв, се е довлякъл до леглото си.

— Или кръвта е от убиеца! — добави Муран. — Все пак това не обяснява как вратата е била заключена отвътре…

— Може би убиецът не е побягнал! — засмя се Клавдия. — Огледай се, Муране, тази стая е пълна с тъмни кътчета. Можеш да си го представиш, вратата е насилена, Друзила и Фронтин се втурват вътре и търсят само Атий. Убиецът може да се е промъкнал навън или да е останал скрит известно време, а после да е напуснал стаята заедно с другите.