Ветровете на Салем [bg]

Фрея изтупа ръцете си от мръсотията.

— Кажи, че това беше много по-лесно! — усмихна се тя към Мърси, която я гледаше с обожание.

— Не е възможно! — каза тя, останала почти без дъх. Изтича до края на полето, а Фрея беше точно зад нея. Мърси падна на колене, протягайки ръце към един от сандъците.

— Това е чудо!

— Да! — каза Фрея.

Мърси гледаше към Фрея със страхопочитание.

— Ти си вещица!

— Няма такова нещо! — каза Фрея.

— Разбира се, че няма! — усмихна се Мърси.

След това беше ред на къпините. Беше много по-лесно от това да ги късат от бодливите храсти с разранени до кръв ръце. Те сами падаха в кошниците на момичетата. Пет буркана с мармалад бяха приготвени с едно мигване на очите. Къщата беше идеално почистена, без нито една от тях да си вдигне пръста. След вечеря сложиха децата в леглата и когато цялото семейство се прибра, Мърси и Фрея се оттеглиха в своите въжени легла и започнаха да шепнат помежду си. Мърси се чудеше какво още биха могли да свършат за толкова кратко време с почти никакво усилие от страна на Фрея.

— Не трябва да се увличаме — предупреди я Фрея. — Ще продължим да вършим нещата по стария начин. Не може да се хващаме в този капан. Сега вече знаеш каква съм аз, Мърси, и знаеш какво се случва с хора като мен. Ще ме обесят, ако узнаят истината. Казват, че това е работа на дявола, но дълбоко в сърцето си съм сигурна, че това не е така.

— Аз не вярвам на нито дума от това, Фрея. Господ се проявява чрез теб. Той прави чудеса чрез най-добрата ми приятелка. — Тя протегна ръка към Фрея. — Това изморява ли те?

— Не, напротив! Чувството е великолепно.

Момичетата замълчаха за малко.

— Не мога да заспя — каза Мърси.

— Аз също!

Фрея искаше да покаже толкова много неща на Мърси.

Беше прекрасно, че имаше пред кого да се разкрие след толкова дълго мълчание. Внезапно й дойде една идея и тя се обърна към приятелката си, която почти се унасяше в сън.

— Какво? — изправи се Мърси на възглавниците.

Босите крака на Фрея стъпиха на пода и леглото й се разлюля, когато се изправи.

— Има още едно нещо, което искам да ти покажа. Бързо!

Момичетата излязоха тихо, като внимаваха да не събудят къщата. Боси и само по нощници, с разпуснати коси, те се отправиха към гората, но малко преди това Фрея взе една цепеница от огъня. И полетяха над Салем в синьото небе, обсипано със звезди.