Никога преди залез [bg]

- Стига де. Това е превъзходно четиво.

Прелиства малко по-напред, след което умишлено снишава глас, драматизирайки разказа, като се накла­ня към мен и зашепва половинчато; после пак се поиз­правя и се залавя да тътне. Така ми пищи в ушите, че започвам да стена, донякъде на шега, притискам уши­те си с ръце и дори това го забавлява.

„И тъй, нещастната девойка крещяла, мятала се и се дърпала в страданието си, ала напразно. Като виел злокобно, тролът я влачел още по-навътре в пещера­та си, решил да я задържи завинаги при себе си в но­щта на земните недра. Години ужасно дълги бледната девойка прекарвала нощите си в бури, дъжд и скова­ващ мраз навръх планината, молела за опрощение на греховете си и никога жалба не се отронила от устни­те ѝ. Тъй отминавала тъмната нощ, ала с пукването на зората безмилостният трол я теглел обратно в пеще­рата си.“

Става ми смътно тревожно, но не заради Еке. Кога­то е искрен, без стените на преструвката, дима в Кафе Бонго и принудата да флиртува, той всъщност е по момчешки чаровен и въпреки това адски интелиген­тен, същевременно романтично наивен и о, по дяволи­те, какъв градски инстинкт за самосъхранение, какъв гъделичкащ цинизъм притежава само. Малко като она­зи невзрачница от американските филми, дето за тан­ците на абитуриентския бал зарязва очилата и бреке- тите на нощното шкафче и после помита всички, кои­то дотогава са я пренебрегвали.

- А какво ще кажеш за това?

Еке разлиства още по-напред, удря се по гърдите театрално, сетне започва да чертае широки дъги във въздуха.