Никога преди залез [bg]

ПАЛОМИТА

Когато Пенти ми нахлузи бельото с цепка и поже­лае да ми натика два наведнъж, аз стискам устни и сте­на така, както са ме учили, докато мисля за него.

Когато Пенти реши, че в сготвеното от мен има твърде много бял пипер и го запрати в лицето ми, ко­гато брои парите от покупките отново и отново, за да докаже, че съм свила някоя марка, когато по цял ден ме държи без каквито и да било дрехи, само защото съм накапала с чай купения от него пуловер, тогава си мисля за него. Чувствам се сякаш отвръщам на удара и изобщо не искам да се разкайвам.

Спомням си как помагах на него и домашния му лю­бимец. Как зарязах отворената консерва котешка хра­на и покупките на стълбището, а на връщане онази жена с ватенката и големите, поклащащи се обеци се взираше в тях. Защо съм оставила котешка храна на стълбите? Котка ли имам? А аз излъгах, че съм наме­рила изгубена котка на двора и съм я нахранила, она­зи бе рязка и гневна: в този блок не се внасяли какви­то и да било улични животни. После грабна консерва­та и я отнесе.

Аз обаче не се разстройвам от думите ѝ, не, поне­же и тогава си мисля за Микаел, който чрез своя смях изливаше облекчението и гордостта си там, в антре­то, заедно с мен. Щом спря да се смее, аз разбрах, че трябва да си вървя и тозчас в стомаха ми се намърда някакво странно, празно разочарование. Ала щом стъпих на прага, изнизвайки се от единственото място, където поне за миг почувствах топлина, той вне­запно хвана ръката ми и ме притегли към гърдите си, направо щеше да ме смачка.