Окото на Ева [bg]

— Не ми отговори на нито едно писмо — изведнъж изстреля Мая обидено.

— Не отговорих… Татко все ме караше да пиша, но аз отказвах. Чувствах се засегната и огорчена, защото се преместихме. Исках да му отмъстя.

— И накрая аз обрах всичко.

— Да, колко съм несъобразителна! Още ли пушиш?

Бръкна в чантата за цигарите.

— Като комин. Но не такъв въздух.

Мая извади от джоба на якето си пакет „Червен микс“ и започна да свива цигара.

— С какво се занимаваш?

В главата на Ева нахлу кръв, беше на прага на отчаянието. Въпросът беше безобиден, но тя го мразеше. За момент се изкуши да изтърси благородна лъжа, но трудно би излъгала Мая. Никога не беше успявала.

— И аз се питам същото. Нищо особено. Рисувам.

— Значи си художничка? — повдигна вежди Мая.

— Художничка съм, въпреки че мнозина не са съгласни с мен. В смисъл, не продавам много, но гледам на това като на временно състояние. В противен случай не бих продължила.

— Ама ти въобще ли не работиш?

— Дали работя? — зяпна Ева. — Да не си въобразяваш, че картините се рисуват от само себе си? Работя, разбира се, с уточнението, че не е точно осемчасов работен ден. Работата ме преследва и под юргана вечер. Никога нямам покой. Непрекъснато съм обзета от желание да нанасям промени.

— Извини ме за нескопосаната формулировка — добави Мая с крива усмивка. — Имах предвид, че нямаш работа с твърда заплата.

— Тогава не бих имала време да рисувам — тросна се сърдито Ева.

— Да, разбирам. Сигурно отнема много време да нарисуваш една картина?

— Около половин година.

— Моля? Толкова ли са големи или…?

Ева въздъхна и си запали цигара. Мая имаше кървавочервен лак на ноктите, а ръцете й бяха добре поддържани. Нейните представляваха тъжна картинка.

— Хората не разбират колко е сложно — примирено въздъхна Ева. — Смятат, че обираме зрелия плод от нечия тайна градина.

— Не разбирам от тези неща — призна Мая тихо. — Чудя се само защо някои избират такъв начин на живот при положение че е толкова трудно. А и имаш дете…

— Не съм го избирала.

— Как така?

— Не, не в истинския смисъл. Човек става художник, защото няма друг избор.

— Това също не го разбирам. Всеки има избор.

Ева се отказа да обяснява. След двете парчета торта, които изяде, за да достави удоволствие на Мая, й беше зле.

— По-добре ми разкажи с какво се занимаваш ти. Каквото и да е, печелиш повече от мен.

Мая запали свитата цигара.