Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Окото на Ева [bg]
Окото на Ева [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Окото на Ева [bg]

Электронная книга - «Окото на Ева [bg]». Краткое содержание книги:

Дори в уредена и спокойна държава като Норвегия стават криминални престъпления. В малък провинциален град е извършено убийство. Вярно, и тук хората си имат проблеми, но все пак не се препъват в трупове, както казва полицейският началник Сейер. Положението обаче се оказва сериозно: труповете са два: на мъж и на жена; на сметището е намерена колата на мъжа, заклан като прасе с петнадесет прободни рано.
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100
Перейти на страницу:
* * *

Скрит в гаража, Ян Хенри се мъчеше да навие крачолите на монтьорския костюм. Най-после успя и направи опит да се огледа в старото пропукано стъкло от прозорец, облегнато на стената.

Леглото на Ема Магнус се намираше в стаята за гости в къщата на баща й. Тя се огледа със слисано лице.

— Искам да спя при вас — примоли се тя.

— Няма място за леглото ти — отговори безпомощно баща й.

— Не мога ли да легна между вас? — изхленчи тя. — Нищо, че ще съм на ръба.

Откараха Лашгорд с линейка до болницата. Шофьорите претърсиха набързо къщата, за да не заключат вътре някое куче или коте. Влязоха във всички стаи, включително и в мазето, което съдържаше много боклуци, една развалена пералня, изгнили ябълки и куп стари кутии от боя.

Ева Магнус се бе завила през глава. Под одеялото беше тъмно, много бързо стана топло. Главата й беше празна, без никаква мисъл.

Карлсен и Сейер вървяха мълчаливо по коридора. Излязоха в задния двор, където стояха колите. Карлсен се насочи към един „Форд Мондео“.

— Какво предстои за Магнус според теб? — погледна той към Сейер.

— Страхувам се, че двеста тридесет и девети за предумишлено.

Въздъхна тежко. Нещо в диафрагмата го стягаше. На децата им хрумваха какви ли не странни неща. Забравяха за времето, не притежаваха чувство за отговорност. Всичко беше възможно. Можеше и нищо да не се е случило. Сигурно е някаква дреболия. На това се надяваха, вървейки към колите. Но инстинктивно, като по даден сигнал, и двамата набраха скорост.

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)