Окото на Ева [bg]

Тя вдигна глава.

— Е? — попита той.

Ева пое дълбоко въздух, напълни дробовете си изцяло.

— Е, какво решаваш?

Кибритената клечка изгасна. Тя нададе вик, а стените на мазето го препратиха на вълни към останалите стаи. Ева скочи на крака, пое още веднъж въздух и извика отново. Той се опомни и хукна след нея в момента, в който тя взе четирите стъпала с два скока. Прекоси на бегом градината и навлезе в плета. Усещаше как храстите дерат кожата й, заплитат се в косата й, късат палтото й. Долови тежкото му дишане близо зад себе си и тогава се измъкна от плета. Изведнъж се оказа навън. Втурна се още по-бързо покрай къщата на съседите, през входната им врата, изскочи на улицата и се шмугна в друг двор. Тичаше с всички сили, болките и ужасът й вдъхваха нова енергия. Чу стъпките му зад себе си. Сви покрай къщата, където имаше друг плет. Можеше да мине през него и да се озове в поредния двор, но размисли и отново зави покрай къщата. Спря се на ъгъла. В същия момент го видя как нахълта в двора. Щеше да помисли, че е минала през плета. Затова тя излезе отново на улицата и се затича успоредно на платното по дренажната лента, за да не тропа с обувки по асфалта. Далече долу срещу себе си видя главния път и светлините на колите. Ускори темпо и повече не се обърна назад. Останала без дъх и сили, най-накрая забеляза кола. Движеше се бавно. Ева изскочи на пътя. Чу се свистене на спирачки. Тя падна върху предния капак като чувал. Сейер я гледаше ужасен от шофьорското място. В рамките на няколко секунди тя го разпозна. Обърна се мигновено и пак се втурна по пътя, навлизайки в алеята за коли пред къща от другата страна. Чу свистенето на гумите, когато Сейер отби встрани и спря. Чу как отвори вратата и се затича след нея по тротоара. Силите на Ева я напускаха, но продължаваше да бяга. Полата се вееше около краката й. Сейер премина бързо през двора. Въпреки бученето в ушите си тя разбра, че той тича по чакъла. После долови и друг шум, от който гърлото й се стегна. С него имаше и куче. Колберг участваше в преследването. Само няколко секунди му стигнаха да настигне стопанина си, след като възбудено го видя как изхвърча от колата. Кучето виеше опашка ентусиазирано, подскачаше и дърпаше игриво якето на Сейер. Изведнъж забеляза тичащата далече напред жена; дългите й поли се развяваха в полутъмната градина. Забрави за стопанина си и хукна след нея. Ева се обърна и видя червената муцуна, от която излизаше пара. Разпененият език се мяташе наляво-надясно като махало. Тя вече не мислеше за Сейер, а бягаше от кучето, от жълтите му зъби и огромните лапи, потъващи в мократа трева след всеки дълъг скок и неимоверно бързо скъсяващи разстоянието. Насред старите ябълкови дървета се мярна малка дървена барака. Със сетни сили тя нахлу вътре и затвори вратата след себе си. Спаси се от кучето. Поне от него.