![Лондонски мостове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/7/londonski-mostove-bg-download.jpg)
Лондонски мостове [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #10
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542604017
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лондонски мостове [bg]». Краткое содержание книги:
Най-добрата книга на Джеймс Патерсън до момента. Вашингтон Поуст
След това Майкъл Ейнзли обърна специално внимание на един кадър в близък план, който в момента бе на екрана на неговия лаптоп.
— Ето тук може да се види нещо доста интересно — каза той и побърза да стопира кадъра, показващ двама мъже, седнали край една малка маса в кухнята на апартамента.
— Този отляво е Карим ал Лиляс. Той е регистриран като номер четиринадесет в списъка на най-издирваните лица, съставен от Агенцията за националната сигурност. Няма съмнение, че работи за Ал Кайда. Подозираме го, че е бил замесен в бомбените атентати през деветдесет и осма година, когато бяха атакувани нашите посолства в Дар ес Салам и в Найроби. Обаче не знаем кога е пристигнал в Щатите, нито защо е дошъл. Единственото сигурно, и то дяволски сигурно, е това, че в момента е тук, в тази сграда. Мъжът до Ал Лиляс е Ахмед ел Масри. Той е още по-важен, защото е доста по-нагоре в списъка — номер осем! Затова е упорито издирван от нашите хора. Той също е инженер. Но нито едно от тези копелета не може да се види на по-ранните наши видеозаписи от наблюдението на този обект. Изглежда, двамата наскоро са се промъкнали в града. Но каква е била причината за това? И в какви подмолни заговори са били въвлечени? Ако действахме в по-нормална обстановка, отдавна щяхме да сме проникнали в тази сграда и сега можехме да се разположим в същата тази кухня, която виждате на екрана. И да си сервираме чай, за да се настроим за дълъг и приятен разговор. Същите тези кадри вече са изпратени за анализ в централата на ФБР в Ню Йорк, както и във Вашингтон. Така че скоро ще получим от там заповед за щурмуване на сградата или пък — за отмяна на акцията. — Майкъл Ейнзли млъкна, отново огледа помещението и накрая ни удостои с една изкривена усмивка: — Но за да спазим протокола, препоръчвам ви сега наистина да проникнем вътре, за да си сварим по чаша чай и след това наистина да си побъбрим.
В малката стая гръмнаха аплодисменти. За един кратък миг всичко приличаше на развлечение.
48.
Няколко от най-безразсъдните момчета от Отряда за спасяване на заложници, които предпочитаха да стрелят, вместо да говорят — а то май бе валидно не само за тях, а за целия отряд, — наричаха опасните операции от този вид пет минути паника и трепет. За тях паниката, а на нас — трепетът. Лично за мен трепетът беше залавянето на Джефри Шейфър.
Всички агенти, както от Отряда за спасяване на заложници, така и от специалния отряд SWAT, изгаряха от нетърпение да нахълтат в сградата и бяха напълно готови за акцията. Две дузини тежковъоръжени, отлично обучени бойци сега бяха принудени да си губят времето в досадно чакане, крачейки нетърпеливо напред-назад по скърцащия дървен под на това фабрично помещение. Като ги гледаш как са обучени, въоръжени и зажаднели да се втурнат в атака, трудно би могъл да се въздържиш да не поискаш и теб да включат в първата група, определена за проникването.
Но истинският проблем беше, че ако те успееха, всички ние можеше да загубим. Бяхме предупредени, а и ни бяха дадени няколко драматични урока какво ще се случи, ако пренебрегнем заповедите на Вълка. В същото време мъжете, които следяхме, можеха наистина да са неговият ударен отряд в Ню Йорк. Тогава какво щяхме да постигнем?
Вече знаех всичките детайли около тази операция. Да се превземе сградата чрез щурм, означаваше да се разгърне в целия й размах сформираната атакуваща група, включваща командосите от Отряда за спасяване на заложници и от специалния отряд SWAT. Бяха доведени общо шест атакуващи екипа, а отстрани бяха абсолютно готови за действие още шест снайперистки, от които според Отряда за спасяване на заложници поне два бяха излишни. Работата бе в това, че никак не им допадаше замисълът да си сътрудничат със специалния отряд. Четирите снайперистки екипа на Отряда за спасяване на заложници бяха кодирани като W, X, У и Z, наричани в разговорите, долавяни в слушалките, Уиски (от whiskey), X — лъчи (рентгенови), Янки (от Yankee) и Зулуси (от Zulu). Всеки такъв екип имаше по седем бойци. По един екип от ФБР беше разпределен от всяка страна на сградата, докато онези специалните, от SWAT, щяха да подпомагат щурма само откъм фасадата и откъм задната страна на обекта.
Най-интересното за мен бе това, че несъмнено мъжете от Отряда за спасяване на заложници бяха най-добрият атакуващ екип, въпреки че бях чувал точно обратното, докато служех във вашингтонската полиция. Снайперистите от този отряд бяха дегизирани с традиционните си черни маски и всичките останали атрибути за прикритие (маскировъчни дрехи, въжета, куки и карабинери като на алпинистите), както и с мощни прибори за нощно виждане. Всеки отделен снайперист бе получил своя конкретна мишена и така не бе останал непокрит нито един прозорец или врата в сградата, определена за проникване и овладяване.