![Лондонски мостове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/7/londonski-mostove-bg-download.jpg)
Лондонски мостове [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #10
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542604017
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лондонски мостове [bg]». Краткое содержание книги:
Най-добрата книга на Джеймс Патерсън до момента. Вашингтон Поуст
— Знаеш ли името на този руснак? И откъде е дошъл той? От коя страна, от кой град?
— Тъкмо това е най-интересното в цялата история — заяви затворникът. — Руснакът, поне според мен, въобще не е мъж, а жена. В това съм напълно уверен. Но кодовото й име, или както там го наричате, действително е Вълка. — Затворникът замълча многозначително. Сетне попита обнадеждено: — И сега какво ще стане с мен? Ще ми помогнете ли да се измъкна оттук?
— Не, не сме свършили с разпита. Сега ще повториш историята. От самото начало.
— Ще бъде същата — рече той. — Защото това е цялата истина.
По-късно тази нощ аз напуснах Гуантанамо и поех обратно към Вашингтон. Макар че беше много късно, трябваше да докладвам за проведения от мен разпит на затворника. Открих директора Бърнс и Тони Удс в малката конферентна зала, използвана само от директорите. Бърнс искаше да разбере дали можеше да се вярва на разказаното от саудитеца. И дали бях научил нещо за Вълка, което можеше да ни бъде от полза. Наистина ли той бе преговарял в Близкия изток?
— Според мен трябва да освободим този затворник — предложих на Бърнс.
— Значи си му повярвал?
Поклатих утвърдително глава.
— Мисля, че той ни предостави ценна информация, независимо от подбудите си. Не мога, разбира се, да гарантирам, че тези сведения са абсолютно достоверни. Дори и той самият не може да го направи. Но ако се интересувате от личното ми мнение, той или трябва да получи съответната присъда, или да бъде освободен.
— Алекс, но какво е преследвал Вълка в Саудитска Арабия? И възможно ли е да е жена?
Принуден бях да повторя:
— Според мен той ми съобщи това, което му е било казано да разкрие пред служби като нашата. Така че нека сега да направи така, че този негов учител да може да се прибере у дома си в Нюарк.
— Чух те още първия път — тросна ми се Бърнс. После въздъхна тежко: — Днес бях приет от президента и неговите съветници. Те не виждат как можем да се разберем с тези копелета. Убедени са, че и дума не може да става за сделка с тях. — Бърнс се взря в лицето ми. — Независимо по какъв начин, но трябва да открием Вълка. И то през следващите два дни.
44.
Изключително неприятно е да чакаш да се случи нещо опустошително и да не можеш по никакъв начин да го предотвратиш. На следващата сутрин се събудих още в пет и закусих с мама Нана.
— Трябва да си поговорим за теб и децата — казах й аз, когато се настаних край кухненската маса, където ме очакваха чашата с кафето и резените от препечени филийки с канела, но без да бъдат намазани с масло. — Готова ли си за подобен разговор?
— Винаги съм готова, Алекс. Ами ти? — заинтересува се тя. — Готов ли си да спориш с мен?
Кимнах, но преглътнах следващите си думи. Нана искаше да ми каже нещо, а от мен се очакваше да я изслушам. Вече бях разбрал, че независимо на колко години е човек, до известна степен завинаги си остава само едно дете в очите на своите родители, баби и дядовци. Това със сигурност бе в сила и за отношенията ми с мама Нана.
— Продължавай, слушам те — подканих я аз.
— И добре ще сториш, ако ме изслушаш. Причината, заради която няма да мръдна от Вашингтон, е двойна. Следиш ли мисълта ми? Добре. Най-важното е, че тази къща е била мой дом от цели осемдесет и три години. Тук се е родила Риджайна Хоуп и тук е редно да завърши земните си дни. Може да ти звучи донякъде глуповато, но това е положението. Обичам този град, обичам си квартала и особено ми допада тази стара къща, която толкова много значи за мен. Ако тя си отиде, и аз ще се отида заедно с нея. Наистина звучи малко тъжно, но всичко, което се е случвало във Вашингтон, е било част от моя живот. Или поне така разбирам аз света, Алекс.
Трогнат от излиянието на баба си, не успях да сдържа усмивката си.
— Знаеш ли, сега гласът ти ужасно ми напомня за миналите години, докато беше учителка. Можеш ли да повярваш, че звучиш по същия начин?
— Може би наистина звуча както едно време, но какво от това? И без туй темата е достатъчно сериозна — натъртено изрече Нана. — През повечето време от нощта въобще не мога да заспя. Само си лежа в тъмното и си мисля за това, което искаш да чуеш от мен. А сега какво имаш ти да ми кажеш? Искаш да се преместим, нали?
— Нана, ако децата пострадат, никога няма да си го простя.