Лондонски мостове [bg]

Странно било и поведението му преди откриването на срещата. Докато някои отпивали от чашите с уиски, а други — от ментовия си чай, и бъбрели приятелски, само Вълка стоял настрани. Не говорел с никого и нетърпеливо махвал с ръка срещу всеки, който се опитвал да го приближи. Той като че ли се чувствал над цялото това обкръжение.

Времето било приятно, затова решили да проведат срещата отвън, под открито небе. Участниците напуснали шатрите и палатките и се настанили според географското разположение на държавите, от които били пристигнали. После домакинът на срещата призовал към повече ред и Вълка заел мястото на оратора в центъра на кръга. Обърнал се към слушателите си на английски. Той отлично знаел, че повечето от тях говорели този език или поне добре го разбирали.

— Аз съм тук, за да ви докладвам, че досега поне всичко се развива добре, почти според плана. Вие би трябвало да ликувате и да ми благодарите.

— Но откъде да знаем дали това, което казвате, е истина? Или трябва да разчитаме единствено на честната ви дума? — попитал го един от по-видните участници в срещата. Вълка го познавал — той бил муджахидин, кален боец, истински воин в името на Аллаха.

Тогава Вълка се усмихнал с неподправена сърдечност.

— Както сам казахте, ще трябва да разчитате на думата ми. Но не само на нея. В повечето страни по света ще узнаете от техните телевизионни канали, радиостанции и вестници, че ние създаваме огромни проблеми на американците, англичаните, германците. Всъщност нали и тук приемате предаванията на Си Ен Ен? Даже там вътре, в голямата шатра? Така че лесно можете да се сдобиете с още едно потвърждение, а не да се уповавате само на моята дума. — Черните очи на Вълка се отместили от лицето на муджахидина, който бил целият почервенял, смутен и объркан, ала също така и безкрайно вбесен. — Но вече е време за нови дарения, за да задвижим всичките важни части от плана. Ще обиколя масата и вие ще ми давате знак, ако сте съгласни с мен. Нали за да спечелите пари, първо трябва да се поохарчите. Това е западна идея, не мога да я отрека, защото се оказва реално действаща.

И така, Вълка обиколил всички присъстващи, като по време на почетната си обиколка получавал по някое кимване или вдигане на ръка — всички така го посрещали, с изключение само на един арабин, който бил известен с това, че често причинявал неприятности на придружаващите го. Този арабин останал с предизвикателно скръстени ръце и сухо проронил:

— Искам да чуя нещо повече. Само вашата дума не ми е достатъчна.

— Разбирам — отвърнал Вълка. — Вече получих благословията на присъстващите. А сега пък аз имам една за теб, боецо.