Шест гроба преди Мюнхен [bg]

— Ами обяснявай — подкани го Рогън.

— Интерпол е по следите ти. Свързали са те с всички убийства, разпратили са навсякъде копия от снимката ти в паспорта. Проследили са те до Мюнхен. Подозират, че и тук ще убиеш някого, сега се опитват да отгатнат кого си набелязал. Единственото предимство, което ти остана — още не знаят на кого имаш зъб.

Майкъл седна на леглото срещу прашния зелен диван.

— Бейли, не ме баламосвай. Ти нали знаеш на кого имам зъб?

Агентът завъртя глава. Приятното му лице се смръщи угрижено.

— Изпадаш в параноя, ако си мислиш, че аз съм те издал. През цялото време ти помагах, нали? Нищо не съм казал на полицията.

Майкъл си намести гърба на възглавницата и заговори с равен глас:

— Допускам, че може и да е така. Поне дотолкова бих ти се доверил. Отначало ти не знаеше кои са били седмината в Съдебната палата. Но скоро вече разполагаше с досие за всеки от тях. Когато дойде преди няколко месеца, за да ме подплашиш и да отървеш братя Фрайзлинг, имената на седмината ти бяха известни, но се преструваше. В края на краищата разузнавателните операции срещу комунистите и разкриването на техните шпиони са приоритетни и важни. С тях не може да се сравнява желанието на някакъв измъчван пленник на нацистите да си отмъсти. Нали така разсъждавате вие в разузнаването?

Бейли не отговори, но продължаваше да се взира изпитателно в Майкъл, който продължи:

— Когато убих братя Фрайзлинг, ти се убеди, че няма да се откажа до края. Нямаше нищо против да си разчистя сметките с Генко Бари, а искаше Вента Пайерски да умре. Но не беше предвидено да се измъкна жив от Будапеща. — Майкъл впи поглед във Вроцк. — Нещо да кажеш?

Лицето на Вроцк се наля с кръв.

— Всичко беше подготвено за твоето бягство от Унгария. Какво съм ти виновен, че си своенравен и всичко правиш както на тебе ти харесва?

Майкъл подхвърли презрително:

— Ама че си подло нищожество… Минах покрай консулството за всеки случай. Никаква кола не ме чакаше, но там гъмжеше от ченгета. Ти си ги насъскал. Вие си бяхте намислили, че няма да допуснете да се върна в Мюнхен. Трябваше да умра зад Желязната завеса… с което се решаваха всички проблеми на скъпоценните ви шпионски операции.

— Оскърбяваш ме — обади се Бейли. — Значи твърдиш, че съм те предал на комунистическата тайна полиция?

Гласът му натежа от толкова искрено възмущение, че Розали се озърна смутено.

— Виж какво — отвърна Майкъл, — ако още бях онова хлапе, тръгнало на война, все някак щеше да ме залъжеш. Но след месеците в мюнхенската Съдебна палата твари като тебе са ми ясни до болка. През цялото време предугаждах намеренията ти. Нито за миг не ме заблуди. Дори не се съмнявах, че когато се върна в Мюнхен, ще ме намериш. Чудех се дали да не те издиря пръв, за да те очистя. После реших, че не е нужно да го правя. Пък и не ми се стори правилно да убия някого само защото непрекъснато ми се мотае в краката. Но искам да ти кажа, че с нищо не си по-добър от онези седмината. Ако беше на тяхно място, щеше да постъпваш като тях. А може и да си го правил. Познах ли, Бейли? Колко хора си изтезавал досега? И колко си убил?