Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Да, Тривайз, но ние не упражняваме този контрол лекомислено. Вярно, използвахме го при тройната среща, но знаеш ли колко дълго бе планирана тя? Колко дълго бе пресмятана, претегляна? Отне буквално години. Не мога просто така да отида при една жена и да настроя ума й за нечие удобство.
— Но сега не е ли…
— Ако поемем по такъв път — продължи убедително Блис, — къде ще спрем? Можех да повлияя на ума на служителя от входната станция и щяхме да минем незабавно. Можех да повлияя на ума на агента в колата и той щеше да ни пусне да си вървим.
— Ами, като можеше, защо не го направи?
— Защото не знаем до какво ще доведе. Не познаваме страничните ефекти, а никак не е изключено да се окаже, че те влошават положението. Ако сега настроя ума на министъра, това ще промени нейните взаимоотношения с хората, с които влиза в контакт, и тъй като тя е висш правителствен служител, може да се отрази и върху междупланетните отношения. Докато този проблем не бъде разрешен, ние не смеем да пипаме ума й.
— Тогава защо си с нас?
— Защото може да дойде момент животът ти да е в опасност. Аз трябва да го защитавам на всяка цена, дори с цената на моя обичан Пел и на себе си. Животът ти не беше застрашен на входната станция. Не е застрашен и сега. Необходимо е ти сам да се справиш с положението и да продължиш поне докато Гея успее да прецени последствията от някакво въздействие и го предприеме.
Тривайз потъна в размисъл. После каза:
— В такъв случай ще опитам нещо. Но не е изключено и да не стане.
Вратата се отвори и се прибра в нишата си с познатия тъп звук.
— Трябва да излизате — каза стражът.
На прага Пелорат прошепна:
— Какво ще правиш, Голан?
Тривайз поклати глава и също шепнешком отвърна:
— Не съм съвсем сигурен. Ще импровизирам.
19
Когато се завърнаха в кабинета й, министър Лизалор все още седеше зад бюрото си. При влизането им лицето й се разтегли в ледена усмивка.
— Вярвам, съветник Тривайз — каза тя, — че идвате да ми съобщите решението си да предадете своя кораб на Фондацията.
— Идвам, министър — спокойно отговори Тривайз, — да обсъдим условията.
— Няма условия за обсъждане, съветник. Процесът, ако настоявате за такъв, може да се уреди много бързо и да се проведе още по-бързо. Гарантирам ви осъждането дори в един напълно справедлив процес, тъй като вината ви, че сте довели личност без документи и от неизвестен свят, е очевидна и безспорна. След това ще имаме законно основание да конфискуваме кораба, а вие тримата ще понесете тежки наказания. Не е разумно да си ги навличате, в желанието си да ни забавите с ден-два.
— Въпреки всичко трябва да обсъдим някои условия, министър, защото колкото и бързо да ни осъдите, не можете да присвоите кораба без моето съгласие. Всякакъв опит да проникнете насилствено в него би го унищожил заедно с космодрума и хората наоколо. Тогава Фондацията положително ще се вбеси, а вие едва ли искате да предизвикате гнева й. Да ме заплашвате или малтретирате, за да ме принудите да отворя кораба, несъмнено противоречи на законите ви, а ако в отчаянието си нарушите своите собствени закони и ни подложите на мъчения или дори на жесток и необичаен затвор, Фондацията ще се вбеси още повече. Колкото и да настоява да си вземе кораба, тя не може да допусне прецедент, при който нейни граждани са малтретирани. Е, ще преговаряме ли за условията?
— Това са глупости — каза министърът намръщено. — Ако е необходимо, ще извикаме представители на Фондацията. Дори да не знаят как да отворят собствения си кораб, те самите ще ви накарат да го сторите.
— Не използвате титлата ми, министър — напомни Тривайз, — но вие сте развълнувана, така че е простимо. Сама знаете, че последното нещо, което бихте направили, е да извикате хора от Фондацията, тъй като нямате никакво намерение да им предавате този кораб.
Усмивката изчезна от лицето на Лизалор.
— Що за глупости са пък това, съветник?
— От ония, министър, които другите е по-добре да не слушат. Нека моят приятел и младата жена отидат в някоя удобна хотелска стая да си починат, защото имат огромна нужда, а и охраната да напусне. Могат да останат пред вратата и вие да вземете един от техните бластери. Не сте слаба жена и с бластер няма от какво да се страхувате от мен. Аз не съм въоръжен.
Министърът се наведе към него през бюрото.
— И така няма защо да се страхувам от вас.
Без да поглежда назад, тя повика с жест един от стражите, който тутакси приближи и спря край нея, изтраквайки с токове.