Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

„Когато напуснах [ФБР] през 1998 г., вътрешният тероризъм беше приоритет номер едно — казва пенсионираният агент Айвън К. Смит, бивш шеф на секциите по анализ, бюджет и обучение в Отдела за национална сигурност на ФБР138. — Доколкото знам, на 11 септември той продължаваше да е по-висш приоритет, отколкото чуждия тероризъм.“

След появата на Клинтънови, действията на ФБР са насочени навсякъде другаде, но не и към чуждите терористи. Агенти ветерани казват, че четиридесет кашона доказателства, събрани от бомбения атентат в Световния търговски център през 1993 г., така и не са анализирани, включително почти десет кашона материали от филипинската страна на разследването139.

Липсата на интерес от Клинтъновата ера към чуждия тероризъм не е ограничена до ФБР. Официални лица от Министерството на търговията казват на репортера Пол Спери, че им е било наредено да „санират“ антитерористичен доклад от 2000 г., като отстранят пасажите, споменаващи ислямските заплахи. В доклада са включени само „десните“ групи140.

На 23 март 2004 г. обаче Ричард А. Кларк, бивше величие по антитероризма при Клинтън и Буш, разказва на Inside Politics („Политиката отвътре“) на CNN различна история за стратегията на Клинтъновата администрация по отношение на тероризма. „Твърдя, че за онова, което действително стана преди 11/9, Клинтъновата администрация правеше много — заявява Кларк. — В действителност толкова много, че когато хората на Буш дойдоха на власт, те мислеха, че съм малко луд, донякъде вманиачен по този малък терорист бин Ладен. Защо не съм бил фокусиран върху спонсорирания от Ирак тероризъм?“ В показанията си пред Комисията по 11/9 през март 2004 г. Кларк и бивши официални лица от ерата на Клинтън защитават действията на Клинтън по отношение на Ал-Кайда, твърдейки, че именно хората на Буш и особено ФБР и ЦРУ на Буш са тези, които са изпуснали топката точно след като новата администрация влиза в Белия дом.

Към средата на 2002 г. дори директорът на ФБР Робърт Мюлър е принуден да признае, че бюрото е изпуснало много „червени знамена“, включително докладните от Финикс, както и две докладни записки от офиса в Оклахома Сити141. Там агенти и един пилот на ФБР докладват за „голям брой“ араби, обучаващи се за пилоти в местни летища и предупреждават, че тези занимания може да са свързани с „планирана терористична дейност“.

Разкритията за злоупотреби на ФБР пораждат необичайна двучасова пресконференция в края на май 2002 г., в която отбранително настроеният Мюлър казва на репортерите: „Нямаше конкретно предупреждение за атака в конкретен ден. Това обаче не означава, че не е имало червени знамена, че не е имало точки, които е трябвало да се съединят до степента, която е била възможна.“ Мюлър дори признава, че е сгрешил през есента на 2001 г., когато е отрекъл съществуването на някакви предупреждения за атаката преди 11 септември.

Той очертава плана си за реорганизиране на ФБР, който се състои предимно от разместване на агенти от „Войната срещу дрогата“ във „Войната срещу тероризма“ и създаване на нов Разузнавателен офис, оглавен от аналитик от ЦРУ. Мнозина наблюдатели виждат това като план за сливане на ФБР и ЦРУ в антитерористична сила, чийто единствен резултат ще е да даде по-централизирана власт на Вашингтон. Същият този план — да се комбинира най-лошото от двата свята — по-късно е отразен в предложенията за ново Министерство на вътрешната сигурност.