Стоманеният плъх в танц със смъртта
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стоманеният плъх в танц със смъртта». Краткое содержание книги:
— Ето, тръгваме. Ключалката е съвсем обикновена, единично езиче, съвсем лесно за отключване. Връщаме се и ако наоколо няма никой, влизаме. Разбра ли ме?
Единственият отговор беше тракане на зъби. Взех треперещата му ръка и я стиснах.
— Всичко е наред, Мортън. Ще видиш. Прави каквото ти казвам и скоро ще бъдем в безопасност, Елегантно и тихо… тръгваме.
Опитах се да не се поддам на страховете на Мортън, но те бяха много прилепчиви. Спряхме под светлината, аз пъхнах шперца в ключалката. Опипах я и завъртях. Не се отключи.
— Някой идва — изхленчи Мортън.
— Фасулска работа — промърморих аз. По лицето ми течеше пот. — Ще я отключа със затворени очи.
— Приближава!
— Затвори очи.
Не можеше да се отключи. Затворих очи, напрегнах всичките си сетива, опипах езичето. То щракна и се отвори.
— Влизай! — наредих и го дръпнах след себе си, после заключих. Стояхме с гръб към вратата, треперехме в тъмнината, докато стъпките приближаваха, дойдоха до вратата…
Стигнаха до нея и продължиха.
— Не беше ли съвсем лесно? — попитах, като съсипах целия ефект с разтреперания си и писклив глас. Мортън не го забеляза; той трепереше толкова силно, че зъбите му тракаха. — Погледни, красива градина. Алеи за разходки, пейки за влюбени, всички красиви неща, които да правят живота на офицерите щастлив. И зад градината тъмните прозорци на техните квартири, тъмни, защото обитателите са излезли. Така че единственото, което трябва да направим, е да намерим прозорец за отваряне…
— Джак… какво ще правим тук?
— Мислех, че е очевидно. Сега военната полиция търси един новобранец. Когато техният компютър избълва следващата информация, те ще търсят един ефрейтор и един сержант. — Постарах се да не обръщам внимание на неговия стон. — Така че ще влезем в сградата и ще станем офицери. Само това.
Той политна. Хванах го и внимателно го положих на тревата.
— Почини си малко. Ще ти мине.
Третият прозорец, който опитах, не беше заключен. Отворих го и погледнах вътре. Разбъркано легло, отворен килер, празна стая. Идеално. Върнах се при Мортън, който се беше изправил. Излязох от тъмнината и той се сви. Бързо сложих ръка на устата му, за да заглуша неговия писък.
— Всичко е наред. Почти е готово.
Прехвърлих го през прозореца. Мортън тупна на леглото, след това затворих и заключих прозореца. На вратата имаше ключ, което направи всичко много по-лесно.
— Виж — казах аз, — легни тук и се съвземи. Ще те заключа. Доколкото виждам, сградата е празна, така че онова, което трябва да свърша, няма да продължи дълго. Почини си. Веднага щом стане възможно, ще се върна.
Тръгнах предпазливо, но наоколо нямаше жива душа и беше тихо като в гроб. Обитателите бяха излезли и вероятно усилено се трудеха. Имах време да избирам, да намеря подходящия ръст. Когато се върнах в стаята, дочух приглушено стенание от страх, на което отговорих весело:
— Нова униформа… нова личност! — Подадох на Мортън дрехите. — Облечи се и ми дай старите си дрехи. Отвън влиза достатъчно светлина, за да се справиш с лекота. Ето, чакай да ти завържа вратовръзката, днес пръстите ти са като кашкавалени.
Облечени и готови, с кепета на главите, набутали старите дрехи в коша за пране, тръгнахме из коридора. Мортън ме погледна и зяпна от изненада.
— Горе главата… ти също изглеждаш така. Само че си старши лейтенант, докато аз съм капитан. Тази армия е младежка.
— Н-но… — заекна той. — Ти си… военен полицай!
— Ти също. Никой не разпитва полицията.
Завихме зад ъгъла и наближихме предния вход. Майорът, който седеше там с бележник в ръка, ни погледна и се намръщи.
— Сега вече ви хванах — каза той.
Дванайсета глава
Застанах мирно, не можах да измисля нищо друго… и се надявах, че Мортън не е много парализиран, за да направи и той същото. Бяха само двама, майорът и часовоят до вратата. След като съборя майора, ще мога ли да стигна до часовоя преди той да извади пистолета си? Сериозен проблем. Майорът гледаше в бележника си. Сега… хвърли се върху него.
Точно когато се наканих да скоча, той вдигна глава. Часовоят също гледаше към мен. Изпънах се.
— Изпуснах ви на летището — каза майорът. — Сигурно сте дошли с по-ранния полет. Но в тези транспортни ордери тук се казва двама капитани. Кой е този лейтенант?