Стоманеният плъх в танц със смъртта
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стоманеният плъх в танц със смъртта». Краткое содержание книги:
Изведнъж се почувствах замаян и оставих чашата. Беше дълъг ден и аз като Мортън също бях уморен. От музикалния автомат се разнасяше омайваща кънтри и миньорска музика: всичко наоколо беше спокойно. За момент долових лек стържещ звук и погледнах към подпрените до стената кашони. Нещо се движеше в тъмнината между тях. После се появи потръпващ нос и мустаци. След това глава, светлините от бара се отразяваха от очите на плъх. Стори ми се, че гледа към мен.
— Махай се — подвикнах му аз, — преди да свършиш в казана. — Засмях се на собствената си духовитост.
— Джим ди Гриз, трябва да поговоря с теб — каза плъхът с дебел глас.
— Махай се — изсъсках аз. — Ти си плод на моето въображение, изобщо не си истински плъх. — Гаврътнах останалата част от питието си на един дъх. Плъхът се качи на кашона и погледна към мен.
— Разбира се, че не съм истински плъх. Аз съм капитан Варод от Галактическия съюз.
Внимателно да не събудя Мортън… това беше моя халюцинация и аз исках да я запазя за себе си. Измъкнах чашата от отпуснатите му пръсти и също я пресуших.
— Малко си мръднал от последния път, когато говорих с теб, капитане — усмихнах се самодоволно аз.
— Престани да се правиш на идиот, ди Гриз, и ме чуй. Този шпионоплъх се контролира от нашата база. Ти си разпознат и идентифициран.
— От кого? От плъха?
— Млъкни. Тази връзка трябва да свършва, защото има опасност техните детектори да засекат предавания от шпионоплъха сигнал. Ние се нуждаем от твоята помощ. Ти си първият агент, проникнал в тяхната военна база…
— Агент? Мислех, че съм престъпник, когото връщате у дома да го съдите и накажете.
— Казах, че се нуждаем от помощта ти. Това е жизненоважно. Застрашен е животът на много хора. Генералите планират нападение. Това знаем от прехванати техни съобщения. Но не знаем мястото на дебаркиране. Брастир е голям континент и те могат да атакуват навсякъде. Съществуват много подробности. Трябва да научим техния план да…
Вратата на бара се отвори с трясък. Влезе един офицер, размахващ пистолет, следван от натоварени с електронна апаратура техници.
— Сигналът идва от тази посока, сър — извика един от тях и посочи право към мен.
— Какво прави този цивилен идиот в бара на сержантите? — изкрещях, скочих на крака и изритах кашона. Плъхът падна на пода и аз го настъпих. Силно.
— Не намесвайте вашия идиот в гюрултията, сержант — каза офицерът. — Това е разследване от първостепенно значение.
— Сигналът престана, сър — обади се техникът, въртейки засечниците.
— Тъпоглав идиот! — изръмжа офицерът и пъхна пистолета в кобура. — Тия алкохолици нямат предавател.
— Може да е на улицата отвън, от другата страна на стената. На движеща се кола.
— Да вървим!
Вратата се затръшна зад гърбовете им. Барманът избърса чашата си.
— Често ли стават такива неща тук? — попитах аз.
— Да. В тази база сигурно са много нервни.
Мортън изсумтя тежко, а аз избутах останките от стоманения плъх с крак. Поличба? Едно зъбно колело се изтърколи и изтрака на пода.
— Напълни чашите — извиках. — Сипи едно и за теб, тъй като останалите тъпоглавци са в страната на чудесата.
— Ти си душа-човек, сержант. Скоро ли пристигна?
— Днес.
— Нервна база, както казах…
Гласът му бе заглушен от силния звук на телевизора, който се беше включил сам. От екрана отново гледаше облеченият в черно военен говорител.
— Шпионинът, приземил се в Мархавено, е идентифициран. Той се е опитал да се дегизира като безобиден наборник и е влязъл в казармата. Полицейското разследване го е идентифицирало по облеклото.
Полицейско разследване. Просто са си прегледали пощата. Започвах да мисля, че изпращането на дрехите от центъра за приемане на новобранци до полицейския участък съвсем не е толкова забавно, колкото ми изглеждаше навремето. Появиха се смущения и говорителят изчезна от екрана, за да бъде заместен от друг офицер.
— Сега чуйте това — извика той. — От този момент цялата база се блокира. Повтарям, базата Мортстерторо е блокирана, вратите са запечатани, самолетните полети — отменени. Шпионинът, който е кацнал в Мархавено, е идентифициран като новобранец, изпратен в тази база. Ето снимката му.
Сърцето ми пропусна един-два удара, после се успокои, когато на екрана се появи неясна снимка на Джак. Все още бях едни гърди пред тях. Скоро щяха да открият, че Джак5138 вече не е в базата и ще започнат да търсят другаде. Взех си питието и се върнах при масата да погледна в широко отворените очи на Мортън.