Стоманеният плъх в танц със смъртта
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стоманеният плъх в танц със смъртта». Краткое содержание книги:
— Страхотно — каза Мортън, затвори очи и се олюля. Щеше да падне на земята, ако не бях там да го задържа до стената. Кимнах в знак на съгласие.
— Аз самият се чувствах до известна степен по същия начин. Наистина беше необикновен ден.
Единайсета глава
Умората не беше важна, жаждата също… макар че и двете ме бяха налегнали и ми изпращаха категорични послания. Да бъдат пренебрегнати. Чинът си има своите привилегии и ние нямаше да се радваме на тях, ако не приемахме и ограниченията. Разтърсих Мортън, докато не отвори очи и ме загледа тъпо.
— Едно последно усилие, Морт. Отиваме във военния магазин, за чиито шеметни радости бяхме слушали и там ще похарчим малко пари. Когато направим това, ще бъдем свободни души и ще ядем, и ще пием, и ще се отпуснем. Готов ли си?
— Не. Чувствам се смазан, небръснат, мъртъв. Не мога да се помръдна. Ти върви. Аз няма да мога…
— Тогава просто трябва да те върна на сержант Клутц, който току-що дойде и стои зад теб.
Той подскочи и изпищя от ужас, краката му вече търчаха, преди да е докоснал земята. Хвана се.
— Извинявай за шегата. Тук няма никакъв Клутц. Излъгах те, за да повиша адреналина ти. Да тръгваме.
Тръгнахме. Бързо, преди този прилив на енергия да спадне. Издържа чак до военния магазин, където го подпрях до една стена наблизо и му подадох документите, които държах.
— Стой тук, новобранец, и не мърдай, не изпускай тези документи, иначе жив ще те одера, а може да ти се случи и нещо по-лошо.
Бутнах документите в безжизнените му ръце и прошепнах:
— Кой номер куртка носиш?
След много мигане от негова страна и повтаряне на въпроса от моя успях да измъкна необходимата ми информация.
Направих покупките от един отегчен чиновник, прибавих няколко нашивки и туба лепило, платих всичко с част от парите на Гоу — благодаря ти, ефрейтор Гоу — и отведох Мортън в района на вещевия склад. До нужника, свободен през това време на деня.
— Ще използваме кабината един по един — казах аз. — Не искаме някой да си направи погрешни заключения. Свали тази полева униформа и облечи новата. Действай.
Докато той се преобличаше, аз залепих върху моите ефрейторски нашивки на ръкавите сержантски. Когато Мортън излезе, оправих вратовръзката му и залепих и неговото повишение на ръкава му. Старата му полева униформа отиде на боклука, заедно с листовете, след което влязохме в сержантския бар.
— Бира… или нещо по-силно? — попитах аз.
— Не пия.
— Сега ще пиеш. И ще псуваш. В армията си. Седни там и се хили като ефрейтор, веднага се връщам.
Поръчах две двойни неутрални питиета от зърно и няколко бири, сипах етиловия алкохол в бирата, опитах резултата да се уверя, че не е загубил градус и се върнах на нашата маса. Мортън пи, както му заповядах, очите му се разшириха, задави се, после отново пи. Когато пресуших половината от чашата си и въздъхнах щастливо, цветът на бузите му се беше върнал.
— Не зная как да ти благодаря, какво да кажа…
— Тогава не казвай нищо. Пий. Онова, което направих, беше да спася собствената си кожа, а ти просто се съгласи да ми правиш компания.
— Кой си ти, Джак? Откъде знаеш как да правиш нещата, които направи?
— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съм шпионин, изпратен тук да науча военни тайни?
— Ще ти повярвам.
— Само че не съм. Аз съм просто новобранец, докаран насила като теб. Но трябва да призная, че идвам от доста по-далеч от Пенсиделфия. Това е то, пресуши чашата, бързо напредваш. Ще взема още питиета и малко храна. Видях, че тук имат котдог. Ще взема два.
Храната и питиетата помогнаха, както и нашивките на ръкавите. Мортън се нахвърли върху храната. Аз ядях по-бавно; бях започнал да мисля за следващата стъпка. Продължихме с пури, кесията на Гоу беше бездънна, и още напитки.
— Това наистина е чудесно, Джак, наистина чудесно. Ти наистина си чудесен, наистина чудесен.
— Спи — казах аз, когато видях, че очите му се разфокусираха и главата му издрънча върху масата. — Ще се събудиш нов човек.
Пиех бавно питието си, защото исках само стимулиращото действие на алкохола, не забравата. Клубът беше почти празен, само една друга маса бе заета, сержантите там също спяха. Може би също като Мортън пияни. Прости удоволствия на войнишкия живот. Отпивах и си мислех за предишната ми военна кариера на Спиовенте, и за Епископа, сега мъртъв, и за човека, отговорен за неговата смърт.
— Не съм те забравил, капитан Гарт, съвсем не съм те забравил — казах тихо на себе си. Барманът бършеше една чаша и се прозяваше. Добре познаваше клиентите, които сами си приказваха и си пиеха до забрава. — През последните няколко дни това беше само оцеляване. Сега тръгвам по следата. Ние сме в една и съща армия, на една и съща база.