Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Има ли нещо за губене? — произнесе Нона с широко отворени очи.
Люк въздъхна.
— Добре, Бриджит, отиди в съблекалнята. Там ще видиш камара джинси. Намери твоя размер и ги облечи, след това се върни тук. Без горнище.
— Няма да правя голи снимки — протестира Бриджит. Люк Казуей може и да беше много известен фотограф, но тя нямаше да се съблича за всекиго.
— Ще прикриеш гърдите си с ръце — каза Люк. — Ще направиш това, което онези момичета правят на снимката.
Нона кимна одобрително.
— Давай.
О, да, лесно й беше на Нона да каже „давай“. Тя не трябваше да се съблича. Тя отиде в съблекалнята, намери джинси със своя размер и ги облече. Почувства се като идиот, когато закри гърдите си с ръце, след това убеди сама себе си, че всички модели са правили по някоя и друга гола снимка и какво от това. Не беше като да позираш за „Плейбой“.
Тя се появи, прикрила гърдите си с ръце, и зачака инструкциите на Люк.
— Добре, застани ей там — каза той, показвайки друг декор — този път фонът беше тухлена стена. — Обърни се към стената, разтвори крака. Когато ти кажа, се залюлей насам-натам.
Люк я следеше през обектива, издавайки грухтящи звуци.
— Добре, Бриджит. Наведи глава, вдигни очи, оближи устните си. Това е.
Зандино, стоейки встрани, се обади:
— Изглежда добре.
Люк се втренчи в него.
— Ти правил ли си си някога снимки? — попита той.
Зандино засия.
— Само портретни, когато се дипломирах.
— Имам друга идея — каза Люк и спря да щрака. — Има ли хубаво тяло, Нона?
Тя завъртя очи.
— Дали има хубаво тяло!
Люк направи физиономия.
— Трябваше да се сетя. Ние винаги сме имали еднакви вкусове — дори когато ти беше на дванадесет! — той отново се обърна към Зандино. — Отиди в съблекалнята и си намери джинси с твоя размер.
Нона видя възможностите.
— Да, Зан, направи го — окуражи го тя, побутвайки го леко. — Само ще се посмеем.
— Наистина ли? — попита Зандино несигурно.
— Наистина — увери го Нона.
След няколко минути Зандино се появи. Той наистина имаше страхотно тяло — хармонично, стегнато и с прекрасен тъмно шоколадов тен. Джинсите му стояха като излети.
— Ау! — възкликна Нона, посочвайки щастливо към него. — Панталонките ти стоят великолепно!
Зандино се намръщи.
— Усмихни се — изкиска се тя. — Най-малкото са върхът!
— Добре, хайде да отиваме там — каза Люк, прокарвайки ръка през къдравата си коса. — Там, при Бриджит. Да видим как ще си взаимодействате вие двамата. Застанете пред обектива.
— Как да застанем? — попита Бриджит, нервирана от това, че Зандино беше навлязъл в пространството й.
— Не знам… гръб о гръб, лице в лице. Зан, можеш например да поставиш ръце на гърдите й. Имаме нужда да пробваме нещо различно.
— Чакай малко — възрази Нона. — Ръцете му върху гърдите й? Забрави!
— Слушай, не ми ли каза ти, че си неин импресарио? Това може да свърши работа.
Нона кимна.
— Хрумна ми една идея — каза тя. — Черно и бяло — джинсите „Рок-енд-рол“.
— Точно така! — рече Люк ентусиазирано. — Какво е рок-енд-ролът? Черна музика. Бяла музика. Пасва точно!
В началото бяха нерешителни, сковани.
— Работете заедно — извика Люк. — Отпуснете се, за Бога!
Лесно му е да го каже, помисли си Бриджит, той не стоеше там, а някакъв чужд мъж не беше хванал гърдите му. Не че той имаше гърди… О, Боже, толкова беше объркана!
Стинг се лееше от тонколоните, докато те постепенно започнаха да се отпускат и да заработват заедно.
Люк се движеше бързо, използвайки няколко апарата, докато правеше снимка след снимка.
След като се отпусна, Бриджит откри, че започва да й харесва — позирането беше трудна работа, но забавна.
В края на сеанса всички бяха изтощени.
— Ох! — въздъхна Бриджит, грабвайки хавлиена кърпа. — Умирам, но пък каква работа. Красота!
— Не се въодушевявай толкова — предупреди я Люк. — Това може да се окаже за всички само загуба на време.
— Не — каза Нона много сигурна. — Това ще стане новата ти кампания. Ще видиш, Люк. Аз никога не греша.
ГЛАВА 12
Лъки спа по време на почти целия полет до Европа, не се събуди дори когато спряха, за да презаредят. Тя беше запланувала да прочете няколко сценария, да прегледа какво пише пресата за двата нейни филма, които се въртяха в момента — всъщност да свърши много работа.
Но не би. Вместо това тя хапна нещо леко, отпусна се назад с чаша „Коантро“ и заспа дълбоко.
Последните й мисли, преди да се унесе, бяха за това, че тези дни трябва да забрави за бизнеса и да се концентрира върху чудесното време, което ще прекара с Лени. И двамата го заслужаваха.