Пет седмици в балон
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пет седмици в балон». Краткое содержание книги:
Джо се спусна по въжето и след малко се върна обратно. Освободена, „Виктория“ плаваше във въздуха почти неподвижна.
През това време докторът се увери, че в смесителния сандък има достатъчно количество газ, за да поддържа, ако се наложи, горелката, без да има нужда да се прибягва известно време до бунзеновата батерия. Извади два напълно изолирани проводника, които служеха за разлагане на водата. После порови в пътната си чанта и извади оттам два изострени въглена, които постави на края на всеки проводник.
Двамата му приятели го гледаха, без да разбират, но мълчаха. Когато докторът привърши работата си, застана прав сред коша. Той взе във всяка ръка по един проводник и приближи върховете им.
Изведнъж силна, ослепителна светлина блесна ярко между двата въглена. Грамаден сноп електрическа светлина просто разкъсваше нощния мрак.
— О! Господарю! — възкликна Джо.
— Нито дума — пошепна докторът.
Двадесет и втора глава
Докторът насочи в различни точки в пространството своята могъща светлина и я спря на едно място, откъдето долетяха викове на ужас. Двамата му другари хвърлиха нататък жаден поглед.
Баобабът, над който „Виктория“ висеше почти неподвижна, се издигаше сред една поляна. Между нивите, засети със сусам и захарна тръстика, се забелязваха около петдесет ниски, островърхи колиби, около които пъплеше многобройно племе.
На стотина стъпки под балона се издигаше стълб. В подножието на тоя стълб лежеше човешко същество, млад мъж, най-много на тридесет години, с дълги черни коси, полугол, мършав, окървавен, покрит с рани, склонил глава на гърдите си като Христос на кръста. Малко по-ниско остригана коса на темето още показваше мястото на почти изчезнала тонзура.
— Мисионер! Свещеник! — извика Джо.
— Клетият нещастник! — пошепна ловецът.
— Ние ще го спасим, Дик! — заяви докторът. — Ние ще го спасим!
Като видя балона, приличен на грамадна комета с ослепително блестяща опашка, тълпата негри бе обзета от лесно обясни ужас. При крясъците й пленникът дигна глава. В очите му в миг блесна надежда и без да разбира добре какво става, той протегна ръце към неочакваните си спасители.
— Жив е! Жив е! — извика Фергюсън. — Слава богу! Тия диваци са изгубили ума и дума! Ние ще го спасим. Готови ли сте, приятели?
— Готови сме, Самуел.
— Джо, изгаси горелката.
Нареждането на доктора бе изпълнено. Едва доловим ветрец носеше леко „Виктория“ над пленника, а същевременно тя неусетно се спускаше поради свиването на газа. Десетина минути тя плава сред сияйни вълни, Фергюсън насочваше към тълпата ослепителния си сноп лъчи, който хвърляше тук-таме бързи и ярки светлинки. Племето, обзето от неописуем страх, лека-полека изчезна в колибите и около стълба опустя. И тъй докторът имаше право да разчита на свръхестествената поява на „Виктория“, която пръскаше слънчеви лъчи в непрогледния мрак.
Кошът се приближи към земята. Но няколко по-смели негри, разбрали, че жертвата им ще им се изплъзне, се върнаха със страшни викове. Кенеди взе пушката си, но докторът му заповяда да не стреля в никакъв случай.
Паднал на колене, тъй като нямаше вече сили да се държи на краката си, свещеникът не беше дори завързан за стълба, защото при неговата слабост въжетата бяха излишни. Когато кошът стигна до земята, ловецът остави карабината си, грабна свещеника през кръста и го постави в коша в същия миг, в който Джо хвърляше бързо двестате ливри баласт. Докторът очакваше да се издигне с изключителна бързина, но противно на предвижданията му балонът се издигна на три-четири стъпки над земята и остана неподвижен!
— Какво ни задържа? — извика той ужасен.
Няколко дивака приближаваха тичешком и надаваха свирепи викове.
— О! — извика Джо, като се наведе навън. — Един от тия проклети негри се е уловил за дъното на коша!
— Дик! Дик! — викна докторът. — Сандъкът с вода!
Дик разбра какво иска да каже неговият приятел, подигна единия сандък с вода, който тежеше повече от сто ливри, и го изхвърли навън.
Освободена внезапно от баласта си, „Виктория“ отскочи на триста стъпки във въздуха, съпровождана от рева на тълпата, чийто пленник се изплъзваше в лъч ослепителна светлина.
— Ура! — ревнаха двамата спътници на доктора.
Наведнъж балонът пак отскочи и се издигна на повече от хиляда стъпки.
— Какво има? — попита Кенеди, който едва се задържа на краката си.
— Нищо! — отвърна спокойно Самуел Фергюсън. — Оня безделник ни напуска.
Джо бързо се наведе и успя да види още веднъж дивака — той се завъртя с прострени ръце във въздуха и скоро се сгромоляса на земята. Тогава докторът прекъсна двете жици и пак настана дълбок мрак. Беше един часа след полунощ.