Пет седмици в балон
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пет седмици в балон». Краткое содержание книги:
Мисионерът беше беден момък от село Арадон, в Бретан, сред Морбиан45. Още от малък той чувствувал влечение към черковната служба. Към себеотрицанието пожелал да прибави и опасността и постъпил в ордена на мисионерите, основан от известния свети Венсан дьо Пол. Двадесетгодишен той напуснал родината си и отплавал за негостоприемните африкански брегове. И оттам малко по малко, като преодолявал пречките и презирал лишенията, като вървял и се молил, стигнал чак сред племената, които живеят край потоците на Горни Нил. Две години религията му била отблъсвана, усърдието му непризнато, милосърдието му зле тълкувано. Станал пленник на едно от най-жестоките племена в Ниамбара и се отнасяли много лошо с него. Но той все учил, просвещавал, молил се. Племето било пръснато, а той, изоставен като мъртъв на бойното поле след една от честите битки между тия племена, вместо да се върне обратно, продължил евангелските си странствувания. Най-спокойно прекарвал, когато го смятали за луд. Изучил местните наречия. Проповядвал. После още цели две години обикалял тия варварски области, подтикван от оная свръхчовешка сила, която иде от бога. От една година живеел сред едно от най-дивите племена ням-ням, наречено барафри. Преди няколко дни умрял главатарят на племето и на него приписали неочакваната му смърт. Решили да го принесат в жертва. Четиридесет часа вече го мъчили. Както бе предположил докторът, трябвало да умре по пладне. Като чул изстрелите, природата надделяла: „Помощ! Помощ!“ — извикал той и мислел, че е сънувал, когато глас от небето му подхвърлил утешителни слова.
— Не съжалявам — добави той, — че умирам. Животът ми принадлежи на бога!
— Има още надежда — насърчи го докторат. — Ние сме край вас. Ние ще ви спасим от смъртта, както ви изтръгнахме от изтезанията.
— Не искам толкова много от небето — отвърна смирено свещеникът. — Слава на бога, че ми даде, преди да умра, радостта да стисна приятелски ръце и да чуя родна реч.
Мисионерът пак отпадна. Така измина денят — между надеждата и страха. Кенеди бе силно развълнуван, а Джо си бършеше скришом очите.
„Виктория“ летеше бавно и самият вятър сякаш закриляше скъпоценния й товар.
Привечер Джо показа на запад грамадна светлина. При по-висока ширина човек би я взел за огромно северно сияние. Небето сякаш гореше. Докторът, започна да наблюдава внимателно това явление.
— Това може да бъде само действуващ вулкан — каза той.
— Но вятърът ни носи към него — заяви Кенеди.
— Какво от това! Ще минем високо над него и няма да има опасност.
След три часа „Виктория“ се намираше сред самите планини. Тя летеше на 24°15’ дължина и 4°42’ ширина. Пред нея горящ кратер бълваше потоци разтопена лава и хвърляше на шеметна височина късове скали. Течен огън падаше на ослепителни водопади. Прелестна и опасна гледка — опасна, защото вятърът продължаваше да носи упорито балона право към огнената атмосфера.
Препятствието не можеше да се заобиколи и трябваше да се прелети над него. Горелката развиваше пълна сила и „Виктория“ се издигна на шест хиляди стъпки, като летеше на повече от триста разтега над вулкана.
Умиращият свещеник има възможност да наблюдава от своята постеля огнения кратер, от който бликаха с трясък хиляди снопове ослепителна светлина.
— Колко е красиво — пошепна той — и колко е всемогъщ бог дори в най-страхотните си прояви.
Изригващата горяща лава покриваше планинските склонове с истински огнен килим. Долната част на балона блестеше в мрака. Страшна топлина достигаше чак до коша и доктор Фергюсън побърза да избегне това опасно положение. Към десет часа вечерта планината беше вече само червена точка на хоризонта и „Виктория“ продължаваше да си лети спокойно на по-малка височина.
Двадесет и трета глава
Чудна нощ се спускаше над земята. Свещеникът заспиваше, кротко унесен.
— Няма да се събуди! — промълви Джо. — Горкият момък! Той е едва тридесетгодишен!
— Ще угасне в ръцете ни! — каза отчаяно докторът. — Дишането му става все по-слабо и по-слабо и аз не мога да направя нищо, за да го спася!
— Гнъсни безсрамници! — извика Джо, който от време на време избухваше в гняв. — И като си помисля, че този почтен свещеник пак намери думи да ги пожали, да ги извини, да им прости!
— Небето му изпраща прекрасна нощ, Джо, може би последната му нощ. Той няма да страда вече много и смъртта ще бъде за него спокоен сън.
Умиращият промълви няколко несвързани думи и докторът се приближи. Болният дишаше тежко, искаше въздух. Отметнаха краищата на палатката и той вдъхна с наслада лекия лъх на прозрачната нощ. Звездите трептяха над него, а лунните лъчи го обвиваха в бял саван.
45
Морбиан — департамент в Бретан.