Пет седмици в балон
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пет седмици в балон». Краткое содержание книги:
— Ами! — обади се ловецът. — Ще ги прогоним с изстрели.
— Предпочитам да не прибягваме до твоето умение, драги ми Дик: тафтата на нашия балон няма да издържи на техните клюнове. За щастие аз мисля, че балонът ни по-скоро ще уплаши, а няма да привлече тия страшни птици.
Беше обед. От известно време „Виктория“ летеше по-бавно. Земята минаваше под нея — не бягаше вече.
Изведнъж викове и свиркания долетяха до ушите на пътешествениците. Те се наведоха и видяха в една открита равнина потресаваща гледка.
Две воюващи племена се биеха ожесточено и облаци стрели летяха във въздуха. Воините, жадни да се избият един друг, не забелязаха появата на „Виктория“. Бяха около триста, преплетени в невъобразима схватка. Повечето от тях, обагрени от кръвта на ранените, в която се валяха, представляваха отвратителна гледка.
При появата на аеростата битката за миг спря. Боят се усили. Няколко стрели полетяха към коша и една мина толкова близо, че Джо я улови.
— Да се издигнем извън обсега на стрелите! — извика доктор Фергюсън. — Внимание! Трябва да бъдем разумни.
Сечта продължаваше от едната и от другата страна с брадви и с копия. Щом един неприятел паднеше на земята, противникът му бързо му отрязваше главата. Жените, които вземаха участие в тая безразборна сеч, прибираха кървавите глави и ги трупаха от двете страни на бойното поле. Те често се биеха за тези отвратителни трофеи.
— Ужасна картина! — извика Кенеди с дълбока погнуса.
— Мръсни душици! — обади се Джо. — Но ако имаха униформа, те щяха да бъдат като всички войници по света.
— Страшно ми се иска да се намеся в битката — заяви ловецът, като размаха карабината си.
— Не! — спря го бързо докторът. — Да не се месим там, където не ни е работа! Знаеш ли кой има право и кой не, за да играеш ролята на провидение? Да бягаме по-бързо от това отвратително място. Ако великите пълководци биха имали възможност да погледнат от такава височина театъра на своите подвизи, биха загубили може би влечението си към кръв и завоевания!
Вождът на едно от тия диви племена се отличаваше с атлетическия си ръст и с херкулесовската си сила. С едната ръка той забиваше копието си в гъстите редици на своите врагове, а с другата правеше грамадни пробиви с брадвата си в тях. Изведнъж той захвърли далеч окървавеното си копие, втурна се към един ранен, отсече само с един замах ръката му, грабна я и заби лакомо зъби в нея.
— Ах! — извика Кенеди. — Отвратително животно! Не мога да търпя повече!
И воинът, улучен с куршум в челото, падна по гръб. Когато се строполи, воините му се вцепениха. Тая свръхестествена смърт ги уплаши, като в същото време въодушеви противниците им и в миг половината бойци напуснаха полесражението.
— Да потърсим по-високо течение, което да ни отнесе — каза докторът. — Тая гледка ме отврати.
Но той не можа да отлети толкова бързо и видя как племето-победител се втурва към мъртвите и ранените, оспорва си топлото още месо и лакомо го яде.
— Пфу! — рече Джо. — Гадна работа!
„Виктория“ се издуваше и се издигаше. Воят на настървената орда я преследва още няколко мига. Но най-после, понесена на юг, тя се отдалечи от тая картина на сеч и людоедство.
Разстилаха се разнообразни възвишения и много реки, които течаха към изток. Те се вливаха навярно в ония притоци на езерото Ну или в реката Газелите, за които господин Гийом Льожан е дал толкова любопитни описания.
Когато мръкна, „Виктория“ хвърли котва на 27" дължина и 4°20’ северна ширина, след като бе изминала сто и петдесет мили.
Двадесет и първа глава
Нощта беше много тъмна. Докторът не можа да разгледа местността. Закачили се бяха за едно много високо дърво, чиито смътни очертания едва се различаваха в мрака. Както беше свикнал, той пое дежурството от девет часа, а в полунощ Дик дойде да го замести.
— Наблюдавай добре, Дик! Наблюдавай много внимателно.
— Да не се е случило нещо?
— Не! Но ми се стори, че долових неясен шум под нас. Не зная добре къде ни отнесе вятърът. Повечко предпазливост няма да ни навреди.
— Може да си чул виковете на някои диви животни.
— Не! Стори ми се нещо съвсем друго. Във всеки случай при най-малката тревога веднага ни събуди.
— Бъди спокоен.
След като се ослуша внимателно за последен път и като не чу нищо, докторът се хвърли върху одеялото си и скоро заспа.
Небето беше покрито с гъсти облаци, но не подухваше никакъв ветрец. „Виктория“ се държеше само на една котва и не помръдваше.
Кенеди, опрял лакът на коша, така че да наблюдава запалената горелка, се вглеждаше в мрачния покой. Той се взираше в хоризонта н както се случва, когато човек е неспокоен и напрегнат, погледът му сякаш долавяше понякога смътни светлинки. В един миг дори му се стори, че вижда ясно една на двеста стъпки от него, но тя беше някакъв отблясък и след нея не видя повече нищо.