Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Щом остана насаме с Маргали, той я попита каква е причината за това представление и възрастната жена поклати глава.
— Не стана по мое желание. Тя настоя. А не смея да я ядосвам, когато се заинати. Не по-зле от мен знаеш какво може да сполети човек, решил да попречи на Дорилис да получи желаното. Роклята е на вашата майка и макар че ми е тъжно да открия изведнъж колко е пораснало момичето…
— Тя не е пораснала! — изсъска Донал през зъби. — Приемният ми баща хвърли толкова усилия на вятъра, за да убеди господаря на Скатфел, че Дорилис е още малка! Маргали, тя е момиченце, защо да се лъжем?
— Да, знам, при това с твърде детински ум. Не исках да споря с нея точно преди празненството. Всички щяхме да усетим недоволството й! Понякога успявам да я разубедя за по-важните неща, но ако й налагам волята си за всяка дреболия, скоро ще престане да ме слуша. И има ли значение какво е облякла за годежа си, щом господарят е поставил условие да не се омъжва прекалено рано?
— Да, няма значение, но само докато приемният ми баща е здрав и силен. Споменът за тази вечер обаче може да ни изиграе лоша шега, ако нещо го сполети в близкото бъдеще. — Маргали нямаше да го издаде и все пак беше неблагоразумно да говори така за господаря на Алдаран. Донал сниши глас. — Нито Рейхъл, нито синът му ще се поколебаят дори за миг да наложат насила брака на едно дете, за да сложат ръка на Алдаран. Ако Дорилис се бе показала днес като дете — каквато всъщност е! — мнението на присъствалите тук все пак щеше да е пречка, макар и дребна, за такива кроежи. Гостите обаче я виждат пременена като дама, очите им ги убеждават, че е съвсем зряла и телесно, затова никой няма да пита за истинската й възраст. Ще приемат, че онези от Скатфел са имали право и толкова.
И Маргали вече изглеждаше обезпокоена, но се постара да потисне тревогата си.
— Донал, насила извикваш кошмари наяве. Няма причини да не вярваме, че господарят не ще живее още двайсетина години. Поне е сигурно, че ще опази дъщеря си да не бъде омъжена насила, преди да навърши посочените в закона години. Познаваш Дорилис. Днес й е хрумнало да си играе на дама с роклята и накитите на майка си, утре ще е забравила всичко и ще се гони из дворовете с останалите деца. Никой няма да се заблуди дали е пораснала или не.
— Милостива Авара, дано греша! — прошепна Донал.
— Няма защо да се измъчваш, момчето ми… А сега си спомни задълженията си към гостите. Много млади жени очакват с нетърпение да танцуват с теб, Дорилис също ще се чуди защо брат й я пренебрегва.
Донал се опита да се засмее безгрижно, когато видя как Дарън води обратно сестра му — бяха обкръжени от цяла тълпа младежи, дребни благородници от околните възвишения, гвардейци на Владението. Може и да беше вярно, че Дорилис само се забавляваше с тази игра, но твърде изкусно се представяше за много по-голяма, смееше се и флиртуваше, явно се наслаждаваше на ласкателствата и всеобщото възхищение.
„А приемният ми баща няма да я укори. Твърде много прилича на мама. И той се гордее с прекрасната си дъщеря. Защо да виждам само мрак в бъдещето, защо да се гневя, че тя си е намерила малко развлечение? Нищо лошо не може да й се случи тук, между сродници, а от утре несъмнено ще потръгне както каза Маргали — Дорилис ще препуска, вдигнала полата си, вързала небрежно косата си на опашка. Тогава Дарън ще я види каквато е…“
Донал потисна страховете си и се зае със задълженията си на домакин. Побъбри учтиво с няколко възрастни вдовици, потанцува с онези девойки, които другите пренебрегваха или просто не забелязваха, ненатрапчиво се изпречваше на пътя на онези досадници, които биха могли да поставят господаря на Алдаран в неудобно положение с нахална молба пред твърде много свидетели. Но когато и да потърсеше с поглед сестра си, виждаше я заобиколена от младежи.
Ставаше късно, когато и той най-после успя да танцува с Дорилис. Тя вече се беше нацупила по детски.
— Мислех си, че съвсем си ме забравил, братко. Остави ме на всички тези непознати!
Донал долови твърде силна следа от вино в дъха й и се намръщи.
— Колко изпи тази вечер?
Тя сведе поглед гузно.
— Маргали ми напомни да не пия повече от една чаша, но не е ли ужасно и на годежа ми да се държат с мен като с дете, което трябва да си ляга, щом притъмнее!
— Защото си точно такава — усмихна се Донал на замаяното хлапе. — Би трябвало веднага да повикам Маргали, за да те повери на твоята бавачка. Ще вземеш да повърнеш накрая, а да знаеш, и това не подхожда на една дама.