Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти.
Донал забърза към увлечените в свадата младежи. Дарън беше трезвен и би трябвало той най-много да се постарае неговата годеница да не се държи прекалено скандално пред гостите. А чуваше как гласовете на двамата пред него звучат все по-свирепо. Принадлежаха към отдавна враждуващи родове. Донал обаче се бе научил да предотвратява най-лошото. Веднага се включи като арбитър в спора и незабелязано убеди всеки, че е на негова страна. После внимателно ги раздели. Старият господар на Сторн най-сетне дойде да усмири свадливия си син, а Донал отведе настрани Падрайк Дариъл. Мина време, преди вторият участник в скарването да поизтрезнее, но накрая се опомни, извини се за поведението си и потърси своите сродници, които се канеха да си тръгват.
Чак тогава Донал можа да огледа залата. Не видя никъде сестра си и се чудеше дали пък нейният годеник не я е убедил да се откаже от танците и да се върне в стаята си при бавачката.
„Ако има влияние над Дорилис, може би дори трябва да се радваме. Някои в рода Алдаран владеят заповедния глас, особено татко. Нищо чудно Дарън да си е послужил и с това последно средство, за да вразуми сестра ми.“
Но в същото време започна да го терзае лошо предчувствие. И сякаш за да засили страховете му, в далечината отекна гръм. Вече не можеше да чуе гласа на бурята, без да се сети за Дорилис. Каза си, че става смешен — нали в планините бе настъпил точно най-неспокойният сезон? И все пак се боеше. Къде ли беше сестра му?
Щом Донал се отдалечи, Дарън хвана годеницата си под ръка.
— Дамизела, бузите ти са се зачервили. Да не е от задуха в залата, защото има твърде много хора, или прекали с танците?
— Не… — Дорилис разсеяно докосна сгорещеното си лице. — Донал си мислеше, че съм пила прекалено, и започна да ми се кара. Сякаш още съм малката му сестричка, само дето не ме сложи да спя насила!
— Не изглеждаш като дете — усмихна се младият мъж и тя се притисна до него.
— Знаех си, че ще бъдеш на моя страна!
А Дарън си мислеше: „Защо ме залъгват, че е момиченце?“ Огледа възхитен стройното й тяло, подчертано от тясно прилепващата рокля. „Ами, дете била! И си мислят, че ще чакам безкрайно! Оня стар пръч чичо ми протака, за да й уреди по-изгоден за себе си брак, или пък се кани да обяви копелето от Рокрейвън за свой наследник.“
— Тук наистина е задушно — промълви Дорилис.
Той отново й се усмихна.
— Да излезем на терасата, ще се разхладиш.
Момичето се поколеба. Маргали често й бе повтаряла, че е неприлично да излезе от залата с друг мъж, освен сродник. Веднага си напомни виновно: „Но Дарън ми е братовчед и годеник!“
Тя вдиша хладния ветрец от планините над замъка и се облегна на парапета.
— Благодаря ти, Дарън. Радвам се, че съм далеч от онази тълпа вътре. Много си мил — добави толкова непринудено, че този път той я изгледа с изненада.
„Хм, има нещо детинско в нея, колкото и зряла да изглежда!“ За миг в ума му се мярна подозрението, че може да е малко слабоумна. И какво от това? Тя беше наследничка на Алдаран, а за него оставаше най-лесното — да я привърже към себе си, за да се възпротиви, ако сродниците й решат с хитрост да го лишат от полагащото му се по право. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ама че безобразие измисли чичо му — да чака четири години! Момичето несъмнено беше достатъчно пораснало за брак, всяка мисъл за отлагане му се струваше нелепа.
Още повече го улесняваха тези остатъци от детството в характера й. Стисна ръката й.
— Дорилис, няма мъж на света, който не би се държал мило с теб. А и аз не бях безкористен. Жадувах да остана за миг насаме с годеницата си! При твоята прелест любезната грижа не е задължение, а радост за мен.
Тя усети, че се изчервява от комплиментите му.
— Хубава ли съм? И Маргали така разправя, но тя е старица и не ми се вярва, че може да съди вярно за красотата.
— Ти наистина си прекрасна…
В петната светлина, проникващи от залата, Дорилис забеляза усмивката му. „Но той е искрен! Не е само от любезност!“ За пръв път почувства неясно силата си на жена, с която може да властва над мъжете.
— Казвали са ми, че и моята майка е била хубавица. Умряла, когато съм се родила аз. Дарън, ти виждал ли си я?
— Бях още момче тогава, но я помня. Смятаха Алисиана от Рокрейвън за една от най-привлекателните жени от Кадарин та чак до Стената около света. Някои даже разправяха, че била омагьосала баща ти, но защо й бяха магии, като имаше красотата си? Наистина много приличаш на нея. А имаш ли и нейния глас?
— Не знам. Наставничката ми по музика казва, че пея вярно, но още било рано да проличи ще бъде ли и гласът ми приятен. Ти обичаш ли музика?