Сълзите на луната

— Джуд? Много бързо се върна. Погледни тези полици. Одобряваш ли ги?

Хвърли поглед през рамо от третото стъпало на стълбата и видя Шон, застанал на прага.

Той изчака, но вместо да го засипе с порой от думи, тя просто го погледна невиждащо и отново се залови с работата си.

Лош знак.

— Искам да говоря с теб — подхвана Шон.

— Работя. Нямам време за бъбрене.

— Нужно ми е да поговоря с теб. — Пристъпи напред и сложи длан върху бедрото й. Изискваше се голяма смелост да не отскочи назад, когато тя го изгледа от високо и здраво стисна чука. — Ще оставиш ли това нещо?

— Не.

Вярно, притежаваше смелост, но имаше и акъл. С рязко движение издърпа чука от ръката й.

— Цицината на главата ми е с размерите на топка за голф. Не желая да получа втора. Просто искам да разменя няколко думи с теб, Брена.

— Нямам какво да ти кажа, Шон, и понеже ценя дългогодишното ни приятелство, ще те помоля да ме оставиш на мира.

Бедствено положение наистина, помисли си, и почувства как обземащата го паника стяга гърлото му.

— Искам да ти се извиня.

Тя му обърна гръб и извади метъра.

Тази жена го предизвикваше да се проявява в най-лошата си светлина. Хвана я през бедрата и я свали от стълбата. Тя се извърна светкавично и макар да го очакваше, не направи опит да избегне удара. Не и след като видя замъглените й от сълзи очи.

— Съжалявам. — Паниката бе на път да го завладее изцяло. Едва продума през свитото си гърло. — Не плачи. Няма да го понеса.

— Не плача. — По-скоро бе готова сълзите да изгорят очите й, вместо да пролее и една в негово присъствие. — Помолих те да ме оставиш на мира. И понеже отказваш, аз ще го направя.

Отиде до вратата, хвана дръжката и смаяно зяпна.

— Заключил си вратата! — Извърна се към него. — Да не си се побъркал?

— Познавам те… Сетих се, че няма да ме изслушаш. А сега не ти остава нищо друго.

Видя я как плъзва поглед към сандъчето с инструменти и си представи, че мисли за прекрасните оръжия вътре. Колкото и да бе искрен в извинението си, не възнамеряваше да позволи да го надупчат като решето, затова застана между Брена и изкушението.

— Твърдиш, че държиш на приятелството ни. И аз държа. Страшно много. Както и на теб, Брена.

— Затова ли снощи се отнесе с мен сякаш съм лека жена?

Гласът й изневери, което го разтревожи, и затова той продължи по-меко.

— Да, предполагам. Но не ми се е случвало да те виждам такава.

Тя разпери ръце от раздразнение.

— Каква!

— Прекрасна. — Видя как очите й се разшириха от изненада и се възползва, за да пристъпи по-близо. — Изглеждаше така издокарана и женствена.

— Нали съм жена, за Бога!

— Знам, но невинаги си даваш труда да го подчертаеш.

— Защо да го правя? — Темата бе болезнена за нея и не обичаше да я обсъжда. — Не ми ли е позволено да бъда и жена, само защото знам как да забия пирон или да оправя тръба? Като облека рокля и се начервя, в лека жена ли се превръщам?