Сълзите на луната
- Автор: Робертс Нора
- Серия: the irish trilogy #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзите на луната». Краткое содержание книги:
— Нищо подобно няма да направя.
Всъщност, използва червилото и сенките само защото знаеше, че Дарси ще я наплеска с два пъти повече, ако се появи без грим. Но нямаше причина да го споменава, особено след като чувстваше, че гневът й всеки момент ще надмогне смайването.
— Добре тогава. Аз ще го направя вместо теб. Тук и сега.
Стисна я под мишница, без да обръща внимание нито на яростните ругатни, нито на юмрука, стоварен в слепоочието му, и я повлече към мивката. През пелената черен гняв, разбушувал се в него, си представяше как ще натика главата й под крана и ще пусне с пълна сила студената вода.
Точно посягаше към кранчето и Джуд се втурна в кухнята.
— Шон!
Изненадата в укорителния й тон все пак го спря.
— Какво, за Бога, правиш? Веднага пусни Брена!
— Правя необходимото. Виж как се е издокарала, Джуд, и то за да излезе с непознат мъж. Не е редно.
Между ругатните Брена успя да извърне глава. Опита се да го захапе, но налапа само част от ризата му. Заплаши да стори нещо особено пъклено и зло на мъжествеността му, което накара Шон още повече да затегне хватката си.
Аха, помисли си Джуд и положи огромни усилия да сподави усмивката си.
— Остави я — обади се тя тихо. — Би трябвало да се засрамиш.
— Аз?! В тази рокля все едно е гола, а аз трябвало да се засрамя.
— Брена изглежда чудесно. — Понеже не виждаше друг изход, Джуд се приближи към него, старателно избягвайки обсега на ритащите Бренини крака, и хвана Шон за ухото. — Пусни я.
— Ох… По дяволите! — Последната жена, дърпала по този начин ухото му, беше собствената му майка. Тогава също се чувстваше безпомощен да се защити? — Просто искам да се погрижа за нея. Добре, добре, остави ме — помоли той, защото Джуд безмилостно изви ухото му.
Пусна Брена да стъпи на пода и въздъхна дълбоко като обиден и огорчен човек.
— Не разбираш ситуацията — подхвана той, но залитна, когато Брена стовари върху главата му тиган.
— Негодник. Не съм ти вързано на синджир куче и не го забравяй, ако обичаш.
Хвана се за ръба на мивката и се загледа как три Брени поемат по задното стълбище.
— Тя ме удари!
— Заслужи си го. — Джуд го хвана нежно за ръката. — Май е редно да поседнеш. Имаш късмет, че не докопа кования тиган, иначе щеше да се проснеш на пода.
— Не искам да излиза с някакъв проклет тип от Дъблин. — Замаян, позволи на Джуд да му помогне да седне на стол. — Не искам да се разхожда облечена по този начин.
— Защо?
— Защото не искам!
Търпеливо и с повече съчувствие, отколкото му даде да разбере, Джуд прокара нежно пръсти през косата му.
— Човек не получава винаги онова, което иска. Няма рана, но ще ти излезе цицина. И то — голяма. — Вдигна лицето му към своето и трогната от упоритото и нещастно изражение в очите му, леко го целуна. — Не съм подозирала, че имаш такава твърда глава. Ако не желаеш Брена да излиза с друг, защо не си я поканил да излезе с теб?
Той се раздвижи неспокойно на стола.
— Нещата не са такива.
Хвана брадичката му с два пръста.
— Нима?
Остави го да осмисли чутото и отиде да изключи котлона на печката под рибата, вече напълно изгоряла.
— Не искам да са такива — промърмори той.
Устните й се извиха в усмивка. Застанала все така с гръб към него, Джуд извади нови порции риба.
— Ще се наложи да повторя: невинаги получаваме онова, което искаме.
— Аз го получавам. — Изправи се и изчака за миг стаята да престане да се върти пред очите му. — Предпазлив съм по отношение на желанията си.
— Някога и аз бях такава. Едва след като поисках повече, се озовах тук.
— Е, аз съм вече там, където искам да бъда, така че мога да си позволя да съм предпазлив.
Все още с рибата в ръка, тя го изгледа безизразно.
— Наистина си твърдоглав.
— Това също ми харесва. Не, не, остави. Аз ще се оправя. — Бутна настрана тигана и извади друг, за да сгорещи ново олио. — Помоли Ейдан да даде на двамата гости по още една халба за моя сметка и да се извини, че поръчката им се бави. Ще го направиш ли, мила?
— Добре. — Понечи да излезе, но се обърна. Още й се струваше толкова ново да бъде част от това семейство. — Шон, може и да ти харесва мястото, където се намираш, и то наистина да е подходящо за теб, но в един момент се налага да провериш, за да си сигурен. Да предприемеш крачка напред или назад. Не постъпваш честно спрямо Брена или себе си, като тъпчеш на място.
— Като психолог ли ми говориш? — Хвърли поглед през рамо и видя как трепва и свежда поглед. — Не исках да прозвучи грубо, Джуд. А и ти си права. Просто не съм решил в коя посока да поема. — Замисли се, докато панираше рибата. — Всъщност тя се опита да ме пришпори. Не обичам да ме пришпорват. Така ме принуждава да забия пети и да не помръдна.