Сълзите на луната

И най-вероятно затова, допусна той, Брена О’Тул бе предизвикала този прилив на хормони.

Не бе сигурен, поне засега, дали възнамерява да направи нещо. Не. Брена бе същинска загадка и май е най-добре да я остави неразрешена. Малко време, прецени той, няколко внимателни стъпки, и двамата ще са на старата, позната територия.

Съзнанието му ще си възвърне обичайното спокойствие, а животът му ще продължи както досега.

Единствено трябва да забрави колко… възбуждащо му действат устните й.

Разбърка яденето в една от тенджерите и провери как върви печенето на зелето с картофи. Прибави още малко риган към супата — номер, научен от практиката. Тази вечер щеше да сервира Джуд, но той не се съмняваше, че ще се справи.

Междувременно предстоеше да изпържи риба за двама от гостите. Постави парчетата в олиото и вдигна глава, защото задната врата се отвори.

Раменете му мигом се напрегнаха, очите се присвиха и в стомаха му се появи топка.

— Чудесно ухае — отбеляза Брена непринудено, вдъхвайки ароматите. — Едва ли ще си хапнем така вкусно в Уотърфорд сити.

Беше се гримирала, а на ушите й висяха лъскави обици. И, за Бога — рокля, която не оставяше много за въображението на мъжете относно формите й, пък и откриваше доста от стройните й, мускулести крака.

— Какво си се издокарала такава?

— Ще вечерям с Дарси и двама от Дъблин.

Многократно би предпочела да придърпа стол към масата и да хапне от ястията на Шон, но бе дала дума и това изчерпваше въпроса.

— Готвиш се да излезеш с мъж, когото досега не си виждала през живота си, така ли?

— Дарси го е виждала. Най-добре да се кача горе и да я махна от огледалото или ще се мотае още поне час и никога няма да получа вечерята си.

— Я почакай една минута.

Сам по себе си тонът му бе достатъчен, за да я спре. Прозвуча доста остро и съвсем нехарактерно за Шон. Но преди още да успее да се извърне, той я държеше за рамото, което я накара да попита:

— Какво ти става?

— А, и парфюм — отбеляза той с отвращение, доловил аромата, който я обгръщаше. — Трябваше да се досетя. Направо се прибирай вкъщи. Няма да те пусна да ходиш никъде така облечена.

Щеше да си изпусне нервите и да го захапе за врата, но не съумя да преодолее смайването си.

— Да ме пуснеш ли? Какво искаш да кажеш?

— Точно така — нямаше да те пусна. И много добре разбираш какво искам да кажа. Изненадан съм, че майка ти е разрешила да излезеш от вкъщи облечена по този начин.

— На двадесет и четири години съм, ако случайно си забравил. Още преди няколко години майка ми престана да се занимава с избора на дрехите ми. И определено не е твоя работа как съм облечена.

— Но в случая, ще се намеся. Иди си вкъщи и махни тази боя от лицето си.