Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Какво те прихваща, по дяволите? Аз съм ти приятел. Какви ги вършиш?
Майк не отговори.
Изтощен, Лъки се изправи и сложи приятеля си да легне, сетне измери пулса му. Беше неравномерен. Той седна и се опита да прочисти белите си дробове от дизеловия пушек, като се молеше да не е прекършил ларинкса на Майк. И тогава видя първата буболечка — пълзеше по ръката му.
— Махни се! — извика Лъки и удари въображаемото насекомо.
Усети, че тварите лазят по гърба му. Сетне запъплиха по главата му и се насочиха към очите.
Майк започна да се съвзема, но явно не можеше да говори и преглъщаше с усилие. Лежеше по гръб на платформата на вагона и от устата му течаха слюнки и пяна. Лъки помисли, че му е нанесъл непоправими увреждания.
— Какво ти става бе? — попита той и се опита да си внуши, че буболечките са въображаеми, но въпреки това прокара пръсти през косата си, за да ги прогони.
Майк Холивуд продължаваше да мълчи. Нещо по-лошо, погледът му беше разфокусиран и той гледаше Лъки с безизразни, изцъклени очи.
Слънцето още не се беше показало на хоризонта, но вече озаряваше небето на изток. Лъки видя низа от вагони, когато влакът, който още се спускаше по склона, започна бавно да завива. Лъки седна и изстена, защото отново усети, че по лицето и под фланелката му лазят буболечки.
— Не… Махнете се. Не издържам…
И започна да се удря по ръцете и гърба, опитвайки се да ги прогони.
Неочаквано тялото на Майк се разтърси от силна конвулсия. Лъки се стресна, подскочи и ужасен видя, че приятелят му се гърчи неконтролируемо.
— Недей така, човече! Мамка му… Хайде! Слизаме! — изкрещя Лъки.
Трябваше да забави влака, за да могат да скочат. Знаеше, че за да го стори, трябва да прекъсне въздуха във вагона. Тогава спирачките щяха да се задействат автоматично и да забавят движението на влака.
Извади старо джобно ножче и се наведе над буферите. Сърцето му започна да бие като обезумяло, но буболечките изчезнаха. Той не знаеше каква част от подсъзнанието му го зарежда с енергия, но приливът на адреналин поне прогони делириума. Лъки бързо сграбчи въздушната спирачка и я преряза. Струята изплющя в лицето му като камшик. Той изпълзя до тясната платформа и чу свистенето на спирачките. Влакът намали скоростта.
Минаваха по дървен мост. Лъки погледна надолу. Склонът се спускаше на триста метра. Той дръпна Майк да седне. От устата на приятеля му пак потече слюнка. Майк се закашля, но не каза нищо. Очите му бяха премрежени и унесени, сякаш бе припаднал.
Влакът започна да се движи само с петнайсет километра в час и премина моста. Лъки знаеше, че по-нататък машинистът ще спре и ще провери вагоните. Значи трябваше да измъкне Майк веднага.
Той го нарами на гръб, сетне пое дълбоко въздух. Трябваше да скочи колкото е възможно по-далеч от колелата и да се жертва, като стъпи на крака, вместо да се претърколи. Лъки приклекна и предпазвайки главата на Майк, се хвърли на земята. Претърколи се веднъж и спря.
Очите на Майк бяха отворени, но Лъки никога не бе виждал такова изражение. Майк беше в съзнание, но душата му сякаш бе изчезнала.
Лъки се изправи и видя, че се намира до малък кантон. Слънцето надничаше над хоризонта. Вдясно имаше селце — само няколко сгради и магазин. Селището вероятно обслужваше гарата.
Лъки се надяваше, че там има лекар. И алкохол. „Господи, трябва на всяка цена да пийна нещо“ — помисли той. Инак нямаше да се справи с буболечките. Не и сега, когато Майк умираше.
14. Роско Мос Младши
Роско Мос се бе опънал на стария диван в задната част на магазина за зърнени храни на брат си. Не бе мигнал почти цяла нощ, защото помагаше на кобилата на Шеп Холуърт да се ожреби. Жребчето не беше нормално. Едното му око липсваше и рефлексите му бяха забавени. Не можеше да се изправи, колкото и пъти да го вдигаха. После белите му дробове спряха. Роско направи всичко, на което беше способен, но бе получил основните си познания по медицина като шофьор на линейка в морската пехота и нямаше уменията на ветеринарен лекар, за да спаси животното. Накрая Шеп реши, че ще е по-лесно и евтино, ако убият жребчето.
Това изтощи Роско. Той се върна в магазина, взе бутилка уиски и докато гледаше късния нощен филм на стария черно-бял телевизор, се напи и някъде преди зазоряване заспа.
Главната работа на Роско беше да охранява гарата. В Бадуотър често спираха дълги композиции от товарни вагони — стояха по няколко дни и чакаха някой голям влак да ги закачи и да ги закара на север, в Пуебло, Колорадо. Роско беше упълномощен от шерифа да извършва арести, ако някой се опита да открадне радио от японските автомобили, които бяха натоварени на вагоните и чакаха връзката. Бе арестувал двайсетина души, предимно индианци от близкия резерват. Ако не бяха рецидивисти, обикновено ги задържаше за по няколко часа в магазина и после ги освобождаваше. Роско Мос беше наполовина чернокож и наполовина индианец, затова сърцето не му даваше да вика шерифа заради изнемогващите от немотия индианци.