Имперски убийства
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имперски убийства». Краткое содержание книги:
Но плановете му за укрепване на империята са сериозно застрашени от поредица убийства на куртизанки — красиви и изискани млади жени, чиито услуги са били търсени дори от самия император. Лицата на убитите са белязани с кървави кръстове.
За да защити доброто име на своя син и бъдещето на империята, императрица Елена прибягва до своята довереница Клавдия — племенница на кръчмар, една от множеството тайни агенти на императрицата. Младата жена тръгва по следите на убиеца, чиито престъпления могат да разклатят престола — но Клавдия има и свои сметки за разчистване…
Клавдия почувства тръпка на страх.
— Защо?
— Не гледай толкова подплашено! — каза Парис. — Знам, че си нещо повече от прислужничка, Клавдия, мога да преценя. Но аз и преди съм ял и пил с хора от твоя занаят. И, което е по-важно, нас ни следят! — Докосна лицето на Клавдия и здраво го притисна с длани си така, че тя да не може да се обърне. — Когато ти кажа — прошепна актьорът, — хвърли поглед към уличката, изсмей се и се обърни. — Засмя се и отдръпна ръката си: — Хайде! — нареди той.
Клавдия се обърна към уличката, от която бяха дошли, и съзря сенките, които се примъкваха от един вход до друг.
— Или те следят — добави сухо Парис, — или са мои тайни почитатели. Но да вървим!
Той тръгна по-бързо. Двамата влязоха в една къща с изрязани по напречната греда гротескни фигури, сред които и Хермес с огромен червен фалос. Коридорите миришеха на евтини благовония, масло и вкиснато вино. Тя съзря груби надписи по стените и разбра, че са влезли в публичен дом. Спря за миг пред малка стаичка: вътре имаше каменно ложе, вградено в стената, покрито със сламеник и с възглавници. На дюшека, до полуразсъблечен клиент със зачервено лице и зяпнала уста седеше момиче. Коридорът водеше към главната зала с огромен, висящ от тавана канделабър. Виждаха се и други малки помещения с широко отворени врати: в тях се излежаваха и си бъбреха голи момичета. Косите и гърдите им бяха украсени с рози. Минаха край стълбище, където пазачът се разполагаше в прикрита от параван ниша, сетне влязоха в градината, прекосиха я, минаха през една вратичка и излязоха на друга тясна уличка. Парис я побутна напред и скоро двамата се озоваха в просторна гостилница, където на широк тезгях подаваха пиво и вино. От него по няколко стъпала се стигаше до голяма зала за хранене. Парис я въведе вътре и шумно започна да поздравява онези, които подвикваха името му. Прислужник с мазен вид им донесе листа с основните ястия за деня. Парис поръча агнешко със сос, зеленчуци, пресен бял хляб и разредено с вода вино. Клавдия се чувстваше изнервена, но вниманието на актьора й беше приятно.
— Каква е истинската причина за това угощение? — предизвикателно попита тя, когато поднесоха храната.
— Вече ти казах. Харесвам момичета, които не са свързани с театъра.
— Няма да споделиш леглото ми тази вечер! — остро заяви тя.
Парис се засмя:
— Не. — Вдигна ръце: — Отидох да видя чичо ти Полибий. Донесох ти съобщения и това е всичко.
Двамата мълчаливо започнаха да се хранят. Сега, когато вълнението от срещата им и от новините, които Парис носеше, се уталожиха, Клавдия се почувства неудобно. Но тя нямаше желание за флиртове и обикновено държеше мъжете на разстояние. Вдигна очи. Парис я наблюдаваше.
— Познаваш ли добре града?
Той кимна.
— Виждал ли си някога мъж — тя присви дясната си ръка, — с пурпурна татуировка на бокал от вътрешната страна на китката?
Парис преглътна залъка си.
— Виждал съм неколцина — тихо отвърна той. — Това е нещо като братство. — Той мрачно я изгледа: — А за какво ти е тази пропаднала сбирщина?
— Пропаднала ли?
— Да, пропаднала. Харесват малки момиченца, деца. Дори последните отрепки в града се гордеят, че не са едни от тях.
— Къде се събират?
— О, нямат храм или определено светилище.
Парис погледна към пивницата под тях. Клавдия проследи погледа му. На прага се тълпяха група дрипави мъже с къси наметала и смъкнати над челата качулки.
— С радост бих те завел в театъра! — засмя се Парис. — Ще дойдеш и ще ме гледаш как играя. По време на последните размирици ме нямаше, но сега се върнах и искам името ми да се разчуе — той допи чашата си. — Но не ми се нравят тези, които явно ни следват — той се ухили: — Мисля, че е време да те изпратя до жилището ти.
Клавдия се изправи. Помисли, че ще слязат по стъпалата, но Парис я хвана здраво за ръка и я издърпа към задната част на помещението.
Глава осма
„Отиващите на смърт те поздравяват!“