Имперски убийства
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имперски убийства». Краткое содержание книги:
Но плановете му за укрепване на империята са сериозно застрашени от поредица убийства на куртизанки — красиви и изискани млади жени, чиито услуги са били търсени дори от самия император. Лицата на убитите са белязани с кървави кръстове.
За да защити доброто име на своя син и бъдещето на империята, императрица Елена прибягва до своята довереница Клавдия — племенница на кръчмар, една от множеството тайни агенти на императрицата. Младата жена тръгва по следите на убиеца, чиито престъпления могат да разклатят престола — но Клавдия има и свои сметки за разчистване…
— Искам един мъж с червен бокал, татуиран на китката на ръката — повтори тя, — да умре така, както умираше брат ми, а той го гледаше. Ти разполагаш с огромно богатство, нали?
Руфин кимна:
— Тогава на теб вече ти е платено.
— Какво! — възкликна Клавдия.
Руфин горчиво се засмя:
— Императрицата не ти ли каза? Този мъж без съмнение е войник, офицер. Имаше и други такива, провинили се в нападения срещу момичета от предградията и прислужнички.
Клавдия потисна гнева си.
— Не се тревожи! — успокои я Руфин. — Императрицата вероятно ще ти каже, когато му дойде времето и когато сама реши.
— Има ли нещо друго?
— О, да, Клавдия, има. Този човек вероятно принадлежи към една кохорта на Шести илирийски полк, разположен в Далмация. Имаме доклади за подобни убийства и изнасилвания и сред местните момичета там.
— Трябва да ида там! — заяви Клавдия.
Руфин й протегна ръката си:
— Договорихме ли се, Клавдия? Нали сме приятели и съюзници?
Тя стисна ръката му:
— Приятели и съюзници!
— Ще обърна небето и земята — заяви Руфин, като ставаше, — но ще върна тази кохорта в Рим. Аз получих живота си; ти ще получиш смъртта на този човек. — Погледна през рамо и също видя Силвестър. — О, — обърна се той пак към Клавдия, — и внимавай с този човек.
Клавдия объркана го погледна.
— Никога не забравяй — тържествено продължи Руфин, — кое е по-важно в голямата схема на нещата. Едно мишле, макар и умно, или душите на императрицата и нейния син?