Дамата от езерото
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Дамата от езерото». Краткое содержание книги:
Тя се замисли, като ми хвърли бърз поглед, а после извърна очи.
— Само два пъти съм била в компания с мисис Олмър — бавно заговори, — но ми се струва, че ще мога да отговоря на въпросите ви — на всичките. Последния път се видяхме в къщата на Лейвъри, както ви казах, и имаше доста народ. Лееше се алкохол, говореше се на висок тон. Жените не бяха със съпрузите си и мъжете не бяха с жените си, ако изобщо бяха довели някого. Имаше един — казваше се Браунуел и беше много пиян. Чух, че сега бил във флотата. Та той задяваше мисис Олмър на тема лекарската практика на мъжа й. Доколкото стана ясно, бил от онези доктори, които тичат нощем с чанта, пълна със спринцовки, и предпазват местните гуляйджии от розови слонове за закуска. Флорънс Олмър заяви, че изобщо не я интересувало по какъв начин мъжът й печели парите, стига да са много и тя да ги харчи. И тя беше пияна, но дори трезва едва ли е била по-симпатична. Беше от ония фрапантни фръцли, които непрекъснато се кикотят и сядат така, че целите им крака да се виждат. Много светла блондинка, румена, с неприлично големи, сини като на бебе очи. Та Браунуел й каза да не се притеснява, бизнесът на мъжа й винаги щял да процъфтява. Петнайсетминутни визити и хонорари от десет до петдесет долара. Едно само го безпокояло — как дори един лекар успява да се снабди с толкова много опиати. И попита мисис Олмър дали често канят на обяд симпатични гангстери. Тя плисна чашата си в лицето му.
Аз се усмихнах, но не и мис Фромсет, която изгаси цигарата си в големия меден пепелник и ме изгледа сериозно.
— Съвсем в реда на нещата — рекох. — Всеки би го направил, освен ако няма насреща си някой избухлив побойник.
— Да. А след няколко седмици Флорънс Олмър бе намерена късно през нощта мъртва в гаража. Вратата била затворена, а моторът на колата работел. — Тя млъкна за миг, за да навлажни леко устните си. — Крие Лейвъри я откри. Прибирал се у дома в не знам си колко часа през нощта. Лежала на циментения под по пижама, с глава, напъхана под одеяло, метнато над ауспуха. Доктор Олмър не си бил вкъщи. Вестниците нищо не писаха, само че била починала внезапно. Много добре потулиха всичко.
Тя повдигна леко сплетените си ръце, после ги отпусна пак бавно в скута си.
— Значи не всичко беше наред? — попитах.
— Така се говореше, но хорските приказки, нали знаете… След известно време научих нещо интересно. Срещнах случайно онзи Браунуел на Вайн Стрийт и той ме покани на чашка. Никак не ми беше симпатичен, но имах половин свободен час, затова седнахме в „Ливайс бар“ и той ме попита дали си спомням мацето, което плиснало чашата си в лицето му. Казах, че си спомням. След това разговорът протече по следния начин. Спомням си го дословно. Той кава: „Нашият приятел Лейвъри добре се уреди, в случай, че един ден остане без приятелки, от които да смуче пари.“ — „Не ви разбирам“ — рекох. „А може би не искате? — попита. — Нощта, когато умря мисис Олмър, тя беше в игралния дом на Лу Конди и изгуби и последния си цент на рулетка. Изтърва си нервите и заяви, че колелото се контролирало с бутон. Стана голям скандал. Конди трябваше буквално насила да я замъкне в кабинета си. Оттам се свързал по телефона с доктор Олмър и той пристигнал след малко. Направил й една от прословутите си инжекции и си тръгнал, като оставил на Конди да я отведе у дома. Имал неотложна визита. Конди я закарал, а в къщата ги посрещнала медицинската сестра, която работела за доктор Олмър и на която докторът се бил обадил. Конди пренесъл жената на ръце горе в спалнята и сестрата я сложила да легне. След което Конди се върнал в игралната зала. Та след като е трябвало да бъде отнесена на ръце до леглото си, тя същата нощ станала, слязла в гаража и се самоубила с газове от колата. Как ви се струва?“ — попита ме Браунуел. „Нищо не знам. А на вас откъде ви е известно всичко това?“ — „Познавам един репортер от парцала, който тук минава за вестник — отговори ми той. — Не е имало нито следствие, нито е била направена аутопсия. А ако са взети някакви проби, то нищо не се е появило на бял свят. В това градче дори нямат редовен следовател, който да се занимава със смъртните случаи. Тази роля се изпълнява от погребалните агенти, които се редуват за по една седмица. Пък те естествено служат изцяло на политическата шайка. В градче като това най-лесната работа е да се уреди тихомълком подобен въпрос, ако някоя влиятелна клечка държи да го потули. А Конди по същото време беше доста влиятелен. Шумотевицата в печата, предизвикана от едно разследване, никак не му трябваше, както и на доктора.“ — Мис Фромсет млъкна и ме изчака да кажа нещо. Тъй като не си отворих устата, тя продължи: — Предполагам, че се досещате какви изводи си е направил Браунуел.