Дамата от езерото
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Дамата от езерото». Краткое содержание книги:
— Говорете тихо — започна той. — Тази стая служи за следобеден сън. Какво става? Аз ви наех, за да си спестя неприятности и грижи, а не за да ме сполетят нови. Заради вас анулирах много важна среща.
— Знам — казах и доближих лице до неговото. Лъхна ме приятно на алкохол. — Тя го е застреляла.
Веждите му подскочиха нагоре, а лицето му придоби познатото каменно изражение. Стисна зъби. Задиша по-бавно, а едрата ръка, легнала върху коляното му, започна да шава.
— Продължавайте — произнесе с глас като паяжина.
Озърнах се над облегалката на моето кресло. Най-близкото старче спеше дълбоко, като издухваше и вдишваше белезникавите косми, щръкнали от ноздрите му.
— Когато позвъних на вратата на Лейвъри, никой не ми отвори — започнах доклада си. — Беше открехната. Още вчера забелязах, че заяжда на прага. Бутнах я и влязох. Стаята беше затъмнена, имаше две чаши с алкохол. Навсякъде тишина. По едно време от долния етаж се появи слаба тъмнокоса жена, която каза, че била хазяйката, мисис Фолбрук. В ръката си стискаше пистолет. Намерила го на стълбите. Дошла да си прибере наема за последните три месеца. Отворила със собствения си ключ. Предположих, че се е възползувала от случая да огледа къщата. Взех пистолета и ми стана ясно, че наскоро с него е било стреляно, но не й казах. Тя заяви, че Лейвъри го нямало. Отървах се от нея, като я ядосах, и тя си тръгна разярена. Може да повика полиция, но много по-вероятно е бръмбарите в главата й вече да са я разсеяли и да е забравила всичко — освен наема.
Млъкнах за малко. Главата на Кингзли беше обърната към мен и мускулите на челюстите му бяха изхвръкнали — така силно стискаше зъби. В очите му прочетох болно изражение.
— Слязох долу — продължих след миг. — Има следи, че в спалнята е нощувала жена. Пижама, пудра, парфюм и други такива. Банята беше заключена, но я отворих. Три изстреляни гилзи на пода, две дупки в стената, една в стъклото на прозореца. Лейвъри, гол и мъртъв, в кабинката на душа.
— Божичко! — прошепна Кингзли. — Да не искате да кажете, че снощи при него е имало жена и тя го е застреляла тази сутрин в банята?
— А вие какво мислите, че се опитвам да ви съобщя?
— По-тихо! — изстена той. — Това е такъв удар за мен, естествено. Но защо в банята?
— Вие говорете по-тихо! Защо не в банята? Сещате ли се за друго място, където един мъж е по-беззащитен?
— Но не знаете със сигурност, че е застрелян от жена, нали?
— Не. Прав сте. Може някой да е използувал малък пистолет и да го е изпразнил небрежно, за да изглежда като женска работа. Банята е в ниското, гледа към празно пространство и едва ли някой извън къщата би чул гърмежите. Жената, която е спала там, може да си е била тръгнала… А може и изобщо да не е имало никаква жена. Пижамата и останалите неща може нарочно да са били оставени. Вие спокойно бихте могли да го застреляте.
— Че за какво ми е да го убивам? — почти изблея Кингзли, като стисна с все сила коленете си. — Да не съм дивак!
Не си заслужаваше да оспорвам аргумента му.
— Жена ви има ли пистолет? — попитах.
Той обърна към мен изопнато, нещастно лице и попита глухо:
— Божичко, човече, нима допускате!
— Има ли? — настоях.
Думите излизаха от устата му надробени на стържещи парчета:
— Да… има… малък, автоматичен…
— Оттук ли го купихте?
— Не… не съм го купувал. Отнех го от един пияница, когато бяхме на гости в Сан Франциско преди две години. Размахваше го наляво-надясно, смяташе, че е много забавно. Така и не му го върнах. — Той защипа брадичката си с такова настървение, че кокалчета-та на пръстите му побеляха. — Сигурно не си спомня къде и как го е изгубил. Пияници като него обикновено не помнят.
— Нещата прекалено добре пасват. Можете ли да познаете пистолета?
Той се замисли, като издаде напред брадичка и полупритвори очи. Аз пак огледах креслата наоколо. Един от дъртите сънливци се събуди от собственото си гръмко изхъркване, което за малко да го издуха от мястото му. Прозя се, почеса носа си с тънък изсушен пръст и с много суетене извади от джобчето на жилетката си златен часовник. Взря се безизразно в циферблата, прибра го и пак се унесе в сън.
Бръкнах в джоба си, извадих пистолета и го пуснах в ръката на Кингзли. Той го загледа измъчено.
— Не знам — произнесе бавно. — Прилича на него, но не съм сигурен.
— Отстрани е гравиран номерът на серията.
— Че кой помни серийните номера на пистолетите!
— И аз на това разчитах. Иначе много бих се усъмнил.
Той стисна пистолета, после го остави до себе си върху креслото.
— Мръсно копеле — рече. — Сигурно я е изоставил.