Дамата от езерото

— Имаше ли нещо в апартамента на Лейвъри освен пистолета, което да сочи, че Кристал е била наскоро там?

— Черно-бяла рокля и шапка — както ми ги описа пиколото в Бернардино. А може да има и много други неща, които не са ми известни. Със сигурност ще се намерят отпечатъци от пръсти. Казвате, че никога не са й ги вземали, но това не означава, че няма да намерят начин да проверят. Спалнята й у вас сигурно е пълна с нейни отпечатъци. Също и вилата на Литъл Фон. И колата й.

— Трябва да вземем колата… — започна той, но аз го прекъснах:

— Безполезно е. Другите места са предостатъчни. Какъв парфюм използуваше?

Кингзли ме изгледа с празен поглед.

— Ами… „Гилърлейн Регал“ — шампанското на парфюмите — отвърна сковано. — Понякога и „Шанел“.

— А вашият какъв е?

— Тип „Шипър“. С примес на сандалово дърво.

— Защото спалнята е пропита с неговия аромат — поясних аз. — На мен ми мирише на евтина есенция, но не съм познавач.

— Евтина! — Той бе оскърбен до дъното на душата си. — Божичко, евтина! Една унция струва трийсет долара!

— Миришеше ми по-скоро на два литра за три долара.

Кингзли отпусна тежко ръка върху крака си и поклати глава.

— Да се върнем на въпроса за парите. Петстотин долара. Още сега ще ви напиша чек.

Оставих репликата му да падне на земята, люшкана бавно от течението, като перце. Едно от старчетата зад нас стана от креслото си с олюляване и излезе пипнешком от стаята.

— Наех ви, за да ме предпазите от всякакъв скандал — строго започна събеседникът ми. — И да се погрижите за жена ми, разбира се, ако това се наложи, Не по ваша вина вероятността да се избегне скандалът почти не съществува. Но сега вече става дума да се спаси жена ми. Не вярвам тя да е застреляла Лейвъри. Нямам основания за това. Никакви! Просто съм убеден. Може да е била снощи там, може и пистолетът да е нейният. Но това с нищо не доказва, че тя е стреляла. Предполагам, че и с оръжието е небрежна както с всичко останало. Всеки би могъл да го докопа.

— Полицаите, които ще дойдат на местопроизшествието, няма да си направят труда да повярват на тази версия. Ако онзи, с когото вече имах щастието да се запозная, е типичен екземпляр, те просто ще се спрат на първата глава, която им попадне, и ще размахат секирата. А щом направят оглед на мястото, нейната с положителност ще им се изпречи най-напред.

Той започна да трие силно длани. Мъката му изглеждаше театрална, каквато е често истинската мъка.

— Донякъде ще се съглася с вас — казах. — На пръв поглед положението в къщата е твърде ясно. Оставя дрехи, които е носила и които със сигурност може да се докаже, че са нейни. Захвърля пистолета на стълбите. Трудно може да се допусне, че е толкова глупава.

— Значи все пак сте съгласен с мен — уморено продума Кингзли.

— Но всичко това нищо не означава. Защото гледаме на нещата откъм логичната им страна, докато хората, които вършат престъпления от страст или омраза, просто си ги извършват, и толкоз. Всичко, което съм чул за нея, говори, че е безразсъдна и глупава жена. В цялата сцена, която заварих там в къщата, не личи и следа от предварително планиране. Напротив — налице е липсата на такова. Но дори и да нямаше улика, която да насочи полицаите по следите на жена ви, те пак ще я свържат с убийството. Като проучат що за човек е бил Лейвъри, кои са били приятелите му, жените… Името и рано или късно ще изплува и щом се установи, че от един месец никой не я е виждал, веднага ще започнат да трият от радост мазолестите си ръце. Освен това то се знае, че ще разберат чий е пистолетът и ако се окаже неин…