Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Сребърен куршум [bg]
Сребърен куршум [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сребърен куршум [bg]

Электронная книга - «Сребърен куршум [bg]». Краткое содержание книги:

Хоризонтът най-сетне просветва за адвокат Мики Холър. След две години на лутане той се завръща в съдебната зала. Когато прочутият му бивш колега Джери Винсънт е убит. Холър наследява най-голямото дело в живота си — защитата на виден холивудски продуцент, обвинен в убийството на жена си и нейния любовник. Но докато Холър се подготвя за делото, което ще го изстреля във върховете, научава, че убиецът на Винсънт може би преследва и него. Хари Бош, от своя страна, е решен да открие убиеца на Винсънт и няма нищо против да използва Холър като примамка. Но с нарастването на опасността и вдигането на залога, двамата единаци разбират, че нямат друг избор, освен да обединят усилията си.
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 140
Перейти на страницу:

Веднага разбрах, че ако по време на убийството вратата е била отворена, прибоят спокойно е щял да заглуши шума, вдигнат от убиеца при влизането му в къщата. Това противоречеше на следствената теория, че Рилц е бил убит на прага на спалнята, защото отишъл при вратата, като чул убиеца. Което повдигаше нов въпрос, а именно какво е правел гол на прага, само че това нямаше значение за защитата. За да посея семето на съмнението в главата на съдебните заседатели, аз само трябваше да поставям въпросите и да соча противоречията. Трябваше ми само едно съмнение, за да постигна успех. Този метод на защита в наказателното право се изразява в изопачаване и унищожаване на аргументите на обвинението.

Излязох на терасата. Не знаех дали е прилив, или отлив, но подозирах, че е някъде по средата. Водата се пенеше наблизо, прииждаше и плискаше стълбовете, върху които се издигаше къщата.

Навътре се вдигаха близо двуметрови вълни, но нямаше сърфисти. Спомних си разказа на Патрик, че се опитвал да сърфира в заливчето.

Върнах се вътре и още щом влязох в спалнята, чух, че телефонът ми звъни — не го бях чул навън заради прибоя. Погледнах дисплея. Пишеше „непознат номер“. Знаех, че повечето служители в органите на реда и закона блокират разпознаването на номера си.

— Трябва да отговоря, Нина. Имате ли нещо против да излезете при колата ми и да помолите шофьора ми да дойде тук?

— Не, разбира се.

— Благодаря.

Вдигнах телефона към ухото си.

— Ало?

— Аз съм. Само проверявам да видя кога ще дойдеш.

„Аз“ беше бившата ми жена Маги Макфърсън. Според неотдавна преработеното съдебно постановление за родителските права можех да съм с дъщеря си само в сряда вечер и всеки втори уикенд. Това нямаше нищо общо с предишните ни съвместни права. Обаче аз сам се бях лишил от тях, наред с втория си шанс с Маги.

— Сигурно към седем и половина. Следобед имам среща с клиент и може да позакъснея.

Отсреща последва мълчание и усетих, че съм дал грешния отговор.

— Какво, ще излизаш ли? — попитах. — В колко часа искаш да дойда?

— Би трябвало да изляза в седем и половина.

— Тогава ще дойда по-рано. Кой е късметлията?

— Това не ти влиза в работата. Но като стана дума за късметлия, чух, че си получил цялата практика на Джери Винсънт.

Нина Албрект и Патрик Хенсън влязоха в спалнята. Младежът се взря в липсващия квадрат от килима. Запуших телефона с длан и ги помолих да слязат долу и да ме почакат. После продължих разговора. Бившата ми съпруга беше прокурорка и отговаряше за съдебната палата във Ван Найс. Това й позволяваше да чува разни неща за мен.

— Вярно е — потвърдих. — Назначен съм за негов заместник, обаче не знам доколко това ме прави късметлия.

— Би трябвало добре да се позабавляваш с делото Елиът.

— В момента съм в къщата, в която е извършено убийството. Хубава гледка.

— Е, желая ти успех в измъкването му. Ако някой може да го постигне, това си ти.

Каза го с презрителен прокурорски тон.

— Няма да отговоря на тази реплика.

— И без това знам как би отговорил. Още нещо. Довечера няма да имаш компания, нали?

— За какво говориш?

— За преди две седмици. Хейли каза, че там нощувала някаква жена. Мисля, че името й беше Лейни. Чувствала се много неловко.

— Не се тревожи, довечера няма да е там. Тя просто ми е приятелка и спеше в стаята за гости. Но за протокола, мога да каня когото си искам да нощува вкъщи, защото това си е моят дом. И ти си свободна да правиш същото у вас.

— Освен това съм свободна да отида при съдията и да заявя, че излагаш дъщеря ни на контакти с наркомани.

Дълбоко си поех дъх и отговорих колкото можех по-спокойно.

— Откъде знаеш на какви контакти излагам Хейли?

— Дъщеря ти не е глупава и има идеален слух. Повтори ми част от разговорите ви и лесно се досетих, че твоята… приятелка е от рехабилитационния център.

— И значи това е престъпление? Да контактувам с хора от рехабилитационния център, така ли?

— Не е престъпление, Майкъл. Просто не смятам, че за Хейли е добре да бъде изложена на контакти с всевъзможни наркозависими, докато е при теб.

— Сега пък станаха всевъзможни. Предполагам, че онзи наркозависим, от когото най-много те е страх, съм аз.

— Е, щом сам се разпознаваш като…

За малко да изгубя самообладание, но поех малко свеж морски въздух и се овладях. Когато заговорих, бях спокоен. Знаех, че гневният изблик само ще ми навреди по-късно, когато дойде време за преразглеждане на постановлението за родителските права.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 140
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)