Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Приключи и се взря в отражението си. Не откри по лицето си следи от тревогите, а когато се усмихна, кожата й се сбръчка само на необходимите места. Бялото на очите й бе наистина бяло, тъмните й ириси — тъмни и не издаваха дълбокото й безпокойство. Това я удовлетвори. И тогава зърна изражението на Сумомо. Момичето не знаеше, че го наблюдават, и лицето му за секунда бе станало откровено. Койко долови множество противоречия по него и стомахът й се сви.
„Тренировки, тренировки, тренировки — помисли си тя, — какво щяхме да правим без тях.“ Извърна се към девойките. Теко — още почти дете — взе огледалото, без да чака подкана, и с мъничката си ръчица сръчно прибра един немирен кичур в прическата на господарката си.
— Колко красиво, господарке Койко — възкликна запленена Сумомо. За първи път я допускаха в личните покои на Койко. Тайните на разкрасяването се превърнаха за нея в откровение, което надминаваше целия й досегашен опит.
— Да, така е — отвърна Койко, помислила, че става дума за огледалото. Съвършено обработената му повърхност го правеше почти безценно. — И при това е едно много любезно огледало. Не всички са такива, Сумомо, а за живота на жената е жизненоважно да има любезно огледало, в което да се оглежда.
— О, аз не говорех за него, а за гледката, която представляваш — смути се Сумомо. — И за кимоното ти, и за прическата, и за избраните от теб цветове, и как гримира устните и веждите си — за всичко. Благодаря, задето ми разреши да те наблюдавам.
Койко се засмя.
— Надявам се, че с грим или без грим изглеждам еднакво добре!
— О, не съм виждала по-красива от теб — провикна се Сумомо. В сравнение с Койко се чувстваше като селянка — простодушна, несръчна, тромава, кокалеста и с големи крака. За пръв път в живота си девойката осъзнаваше, че й липсва женственост. „Какво ли намира в мен ненагледният ми Хирага — запита се обезсърчено. — Аз съм едно нищо, толкова съм непривлекателна, дори не съм от Чошу като него. Не ще му донеса нито добро име, нито престиж, нито пари. Сигурна съм, че всъщност родителите му не ме одобряват.“ — И никога… никога няма да видя по-красива от теб! — каза девойката, а си помисли: „Всички дами в Свободния свят ли са като теб? Дори мейко ще бъде зашеметяваща, като порасне, макар и не колкото господарката си! Нищо чудно, че мъжете се женят за жени като мен чисто и просто да им водят домакинството и да им раждат деца. На тях им е толкова лесно да обожават жени на някое друго място, да се наслаждават на красотата им на някое друго място и какво ли не.“
Койко забеляза не само искреността й, но и мъка, и завист, които не можеха да се скрият.
— И ти си красива, Сумомо — утеши я тя, отдавна осъзнала, че прави същото впечатление на много жени.
— Теко-чан, вече можеш да си вървиш, но приготви всичко за после… и се погрижи да не ни безпокоят нас двете със Сумомо.
— Слушам, господарке.
Теко бе на единайсет. Също като при Койко нейният договор бе сключен с мама-сан в Къщата на Глицинията от родителите й земеделци, когато бе на седем. Щеше да започне да печели на четиринайсет-петнайсет. Дотогава договорът задължаваше мама-сан да я издържа, облича и подготвя за живота в Свободния свят. А ако покажеше способности, и да я обучи на най-разнообразни изкуства: музика, танци, поезия или събеседване, или на всички заедно. Ако мейко излезеше недисциплинирана и неотстъпчива, мама-сан можеше да препродаде договора й, както пожелае, но ако сполучеше в избора си, както бе в случая с Койко, значителните парични разходи и рискът щяха да й се върнат многократно. Щеше да се сдобие и с добро име. Не всички мама-сан бяха внимателни, мили и търпеливи.
— Посвири сега и се поупражнявай с гамите — посъветва я Койко.
— Да, господарке. — Теко съзнаваше, че е извадила късмет да стане чираче на Койко, която обожаваше, и с все сили се стараеше да й угоди. Поклони се изискано и с неустоимо очарование се оттегли.
— И тъй. — Койко огледа Сумомо, разтревожена и очарована от девойката — от прямото й изражение, обноски и от силата й. Не бе имала възможност да поговори насаме с нея, откакто преди пет дни се съгласи да я приеме при себе си. Сега моментът бе настъпил. Надникна в душата си и видя там Кацумата.