Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Дясната ръка на Рушан незабавно се стрелна към късия му меч, измъкна го и понечи да наръга противника в корема — изпитан похват при схватка лице в лице. Но Йоши отново се оказа подготвен. Бе хвърлил копието и с дясната си ръка приклещи китката на Рушан, отклони острието към наметалото си, за да го омотае в него. Рушан тутакси изтърва ножа и ръката му се превърна в смъртоносно оръжие с пръсти от кремък и нокти като на хищен звяр, насочено към очите на противника. Не ги улучи, но ноктите му се забиха малко по-ниско.
Йоши се задъха. Друг на негово място, по-зле трениран, щеше да охлаби хватката си около сабята на своя нападател и би загинал. Слепешком продължи да притиска дръжката на противниковото оръжие вече с две ръце, а шиши се опитваше безсилно да го одере. Това даде възможност на войника зад гърба на Рушан да се хвърли на гърлото му, а Уатаки, разбрал, че битката е загубена, и ужасен да не би да заловят този шиши жив, с благодарност заби късия си меч ниско в гърба на Рушан.
Ударът бе толкова силен, че острието го прониза и изскочи отпред на гърдите му. Рушан извика. От устата му рукна кръв, но той продължи да се бори, докато не издъхна. Едва ли бе изминала и една минута, откак започна нападението.
През собствения си уплах Йоши усети как животът напуска противника му. А също и внезапно натежалото му тяло в ръцете си. Но не го изтърва, докато не се увери напълно, че младежът наистина е мъртъв. Едва тогава остави другите да го издърпат и го пусна да се свлече на земята.
Целият бе в кръв. Бързо установи, че не е негова. Късметът му не разсея гнева му срещу войниците наоколо, които не се бяха оказали нащрек, не се построиха в защитна преграда и го изоставиха да се бие сам. Изруга ги и заповяда целият караул да влезе вътре и да падне на колене, а сабите им да бъдат строшени. Направи изключение само за двамата, които му бяха помогнали. После задъхан се озърна наоколо. Претъпканата улица почти бе опустяла.
След като виковете, пердахът и схватката около самотния нападател стихнаха и се разбра какво става, а след секунди шапката бе свалена от главата на Йоши и той бе разпознат, простите хорица наоколо изненадано загълчаха. Тутакси двама-трима боязливо се заизмъкваха с извърнати настрана глави. Други ги последваха. Тези първи предпазливи бегълци повлякоха след себе си същински отлив. Никой не искаше да го задържат като свидетел или пък, не дай Боже, да го обвинят в съучастничество.
Идзуру се оттегли сред първите, осъзнал, че няма изгледи второто нападение да излезе успешно. „Рушан не подхвана правилно атаката — мислеше си той, докато вървеше по предварително избраната странична улица, добре притулен от отстъпващите тълпи. — Глупакът трябваше да отсече главите на първите двама, за да отвлече вниманието, а после със същата плавна, жестока сила да се извърне назад към главната си цел и да го съсече над кръста. Йоши едва ли щеше да избегне такъв удар. Никога. Кацумата ще се разяри — толкова пъти ни го е показвал, толкова пъти ни го е казвал. Изтървахме такава изключителна възможност! Пък да не говорим, дето го остави да му хване дръжката на меча и да отблъсне удара в стомаха…
Рушан заслужаваше да го заловят жив и да го използват вместо чучело при упражнения по фехтовка! Чакай, може би така стана по-добре. Щом Рушан се оказа дотам несръчен в своя върховен двубой, навярно щеше да се сломи и да издаде тайните ни укрития, поне тези, за които знаеше. Как да имаш вяра на хората от Тоса независимо дали са шиши или не!
Но защо Йоши Торанага се излага на такава опасност?“
Зад себе си долови викове. Войници преследваха последните бегълци от тълпата, та дано заловят някого за свидетел. Нямаше да го хванат, няма защо да бърза.
Отново заваля. Вятърът се усили. Идзуру се загърна в наметалото си, доволен, че го има, както и шапката си. Зави по един разкалян сокак, после по друг, прекоси един мост с хлъзгави дървени летви. И се озова на сигурно място сред лабиринт от хлъзгави улички, които го отведоха пред задния вход на голяма сграда. Пазачът го позна и го пусна, като му посочи с ръка тайната къщичка на шиши, затулена сред огромната градина. Униформата на пазача носеше отличителните знаци на дворцовия управител Уакура.
Сергиджията от улицата пред главната квартира на Торанага бе натикан в караулното, макар гръмогласно да уверяваше, че не знае нищо, и да молеше да го пуснат. Не се бе решил да изчезне заедно с останалите минувачи, защото тук го познаваха много добре. Още няколко заловени скитници бяха набутани след него. Чергилото на сергията самотно се ветрееше под вятъра и дъжда.
Койко довършваше гримирането си пред ръчното огледало от полирана стомана. Пръстите й леко трепереха. Отново съзнателно се насили да прогони страховете си от и за Йоши, от и за себе си. Другите две жени — Теко, нейната мейко — чираче, и Сумомо я наблюдаваха съсредоточено и я поглъщаха с очи. Стаята бе малка и удобна, както всички покои в съседство с жилището на Йоши, напълно достатъчна за нея, когато спеше сама с една от прислужниците си. Помещенията на помощничките й бяха разположени в по-отдалечен край.