Нека ти разкажа
- Автор: Букай Хорхе
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нека ти разкажа». Краткое содержание книги:
Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от античните митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични.
Почувствах, че от мига, в който бях открил значението на думите „скъп“ и „евтин“, целият ми живот се бе преобърнал.
За колко неща бях платил твърде скъпо в живота си! И колко бях получил, без да съзнавам, че са ми излезли твърде евтино! Алчност и прахосничество — двете крайности на една и съща грешка.
Скъперникът и прахосникът — двете същности, които битуват и съжителстват в мен свързани, но всяка с амбицията да се разграничи в надпреварата, да изплува, да надделее… Играта на противоположностите, за която Хорхе говореше толкова!
Каква налудничава идея, че всички неща на този свят вървят две по две. Всяко със своята противоположност.
— Всеки доктор Джекил със своя мистър Хайд.
— Винаги ли е така? — попитах Хорхе.
— Да, Демиан, винаги. Защото светът, в който живеем, е един огромен ин и ян — двете части на едно цяло, единствено и невидимо. Две половинки, които могат да се разграничат само за да бъдат разбрани, но не могат да съществуват поотделно. Виж…
Дебелия стана и отиде до гардероба. Отвори вратата му, започна да рови в безпорядъка вътре и извади едно фенерче. Натисна копчето му и понеже фенерчето не светваше, го удари два-три пъти, за да проработи. После загаси лампата в стаята и освети с фенерчето прозореца, който беше със спуснати щори.
— Виждаш ли лъча светлина? — попита ме той.
— Да, разбира се.
— Защо?
— Защото фенерчето свети — отвърнах аз колебливо, без да знам накъде бие.
— Сега отвори щората. — Направих го.
— А сега? — запита, насочвайки лъча към прозореца, през който влизаше пряката обедна светлина.
— Какво сега? — отвърнах.
— Сега фенерчето свети ли, или не свети?
— Не знам.
— Как така? Не виждаш ли светлината?
— Не, сега не я виждам.
— А знаеш ли защо?
— Ами защото слънцето… — понечих да обясня.
— Не можеш да я видиш, защото за да доловиш светлината, имаш нужда от тъмнина. Разбираш ли? Нещата съществуват само благодарение на противоположното. И това важи за светлината и мрака, за деня и нощта, за мъжкото и женското начало, за силата и слабостта…
Дебелия угаси фенерчето, захвърли го в гардероба, седна и продължи, изпадайки почти в екстаз:
— Така е във външния свят, но естествено — и във вътрешния. Как бихме могли да усетим най-силните си страни, ако не притежавахме и слабости? Как бихме могли да се учим, ако не беше невежеството ни? Как бихме могли да бъдем мъже или жени, ако нямаше жени и мъже? И освен това, как да бъдем сигурни, че се раждаме стопроцентови момченца или момиченца, щом всяка клетка в тялото ни носи петдесет процента информация за единия пол и петдесет процента информация за другия?
Носим в себе си по двойки, със съответните противоположности, всичките си качества, способности, добродетели и недостатъци. Искам да кажа, че никой от нас не е само добър, нито само интелигентен, нито само смел. Добротата, интелектът и смелостта ни съжителстват винаги с лошотията, с глупостта и със страха ни.
Всички сме чували, че онези, които се мъчат да покажат, че са нещо повече, всъщност се чувстват доста по-нисши. И е вярно.
Абсолютно същото е и с останалите ни качества: когато една черта изпъкне над всички други, това невинаги е признак, че тя надделява у нас, защото много често този факт говори само за едно голямо усилие да се прикрие и да се избегне противоположната черта, да й се окаже съпротива и да се потисне.
— Но ако това, което казваш, е вярно, то зад всеки добър човек винаги се крие някое потиснато копеле — прекъснах го ядно.
— Не бих посмял да твърдя, че винаги е така. Казвам само, че понякога е така… И дори смея да кажа, че този добър човек сигурно е направил нещо с лошия, който също живее в него. И това, което е направил, не е станало даром, а е платил огромна цена. Може би искам да ти кажа, че важното е да знаеш какво криеш и защо го криеш.
— Стига! — възразих.
— Щом започваш да се вкисваш, ще ти разкажа една приказка, преди да си тръгнеш.
Веднъж пред небесните порти се събрали няколкостотин душѝ, напуснали телата на мъжете и жените, умрели същия ден.
Свети Петър, известен като пазител на райските порти, следял за реда.
— По заръка на Главния ще се подредите в три големи групи според това дали сте спазвали десетте Божи заповеди.
В първата група са онези, които са нарушили всички заповеди поне веднъж.
Във втората са онези, които са нарушили веднъж поне една от десетте заповеди.
И в последната, за която смятаме, че ще е най-многобройната, са онези, които никога в живота си не са нарушили нито една от десетте заповеди…