Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
„Музуме Дойожи“ пресъздаваше легендата за Кийохиме — вещицата, която се влюбва в един млад будистки монах. Той се разкъсва между чувствата си към нея и обета към своята вяра. Успява да се изплъзне от опитите й да го прелъсти — отначало деликатно, а след засилването на чувствата й — и доста грубо.
В крайна сметка монахът решава да напусне родния си град, но Кийохиме се втурва подир него и прибягва до различни заклинания, за да го държи в близост до себе си. Накрая се превръща в огромна змия.
Монахът, изпаднал в ужас от свръхестественото превъплъщение на своята противница и любима, търси спасение под огромна камбана.
Змията Кийохиме бавно увива мазните си пръстени около нея, но не може да стигне до своя любим. Разгневена, тя се отдръпва назад, бълва огнено дихание; демонично и страшно, което стопява метала. Злощастният й любим се превръща в пепел и така заплаща за своето нежелание да сподели чувствата й.
Сенжин гледаше тази пиеса в стил кабуки така ненаситно и пламенно, сякаш за пръв път присъстваше в залата. Душата му се гърчеше между възхищението и ужаса, очите му възбудено светеха, особено при наближаването на страховитата развръзка.
След това завеждаше приятелката си на богата вечеря и между ордьоврите и неповторимия на вкус бифтек „Кобе“ обсъждаше с нея психологическите аспекти на пиесата.
Именно психологическият резонанс на „Музуме Дойожи“ или по-скоро начинът, по който Сенжин възприемаше този резонанс, привличаха толкова силно доктора. Но и той, по личното мнение на Сенжин, приличаше на безкрайната върволица от неговите приятелки — възхищението му към Кийохиме го привличаше все по-силно и по-силно.
— Жената-демон е близък до нас образ както благодарение на митологията, така и на собствената ни психика — казваше доктор Муку. — Не е изненадващо, че вашият… хм… обект, се чувства запленен от подобно създание.
Естествено, доктор Муку не знаеше, че става въпрос за личните чувства на Сенжин. Полицейският началник беше се появил в кабинета му с версията, че иска да създаде ясен психологически портрет на човек, който е заподозрян в извършването на няколко убийства. Даде някакво измислено име на „заподозрения“, но можеше да бъде абсолютно спокоен, тъй като знаеше, че доктор Муку не се интересува от личността, а единствено от „патологията на престъплението“.
Сенжин, естествено, имаше коренно противоположни интереси. Първата си връзка с психиатъра установи преди няколко години, когато разследваше един особено тежък случай на поредица от жестоки убийства. Тогава му се обади по телефона, по-късно започнаха и да се срещат. Психиатърът прие желанието му тези срещи да бъдат запазени в тайна като съвсем естествено. Дори нещо повече.
— Надявам се, че няма да се обидите, ако ви помоля да не влизате и излизате от кабинета ми през общата чакалня, капитане — каза доктор Муку по време на онзи първи телефонен разговор. — Някои от пациентите ми са прекалено чувствителни, а вашата полицейска униформа ще разтревожи не само тях, а и моя персонал. Далеч по-добре ще бъде да използвате задния вход, който води направо към улицата. Така ще бъдем спокойни, че никой няма да ви види и да приеме по погрешен начин вашето присъствие тук.
Сенжин се съгласи и скоро започна да посещава доктор Муку всеки ден. Прекарваше в кабинета му най-малко час и съвсем като пациент и драматург на „кабуки“ го омотаваше в концентричните кръгове на лъжата и истината и многобройните комбинации между тях. — Правеше го с такова увлечение, че често сам вече не знаеше къде преминават техните граници.
Разбира се, несъзнателната и неволна актьорска игра, беше съвсем точно копие на живота на Сенжин. Цялото му съществование беше изградено върху пирамида от извъртания и нереални мечти, градеше тази пирамида с търпението на майстор зидар, оцветяваше тухлите й през призмата на развихреното си въображение, изпичаше ги в урната на Кшира.
Нима имаше по-добър (и по-опасен) начин да изгради скелета на собствения си живот под формата на филм, предназначен за двама зрители, а после да разказва за него в спокойния здрач на този психиатричен кабинет?
— В някои отношения жената-демон може да се разглежда и като един съвършено невинен герой — каза сега доктор Муку.
— Невинен ли? — учуди се Сенжин, после се усмихна: — Не виждам как моят заподозрян ще я приеме за невинна!
— Разбира се, той няма да я приеме за невинна — кимна доктор Муку. Беше дребен и стегнат като гумена топка човечец, гъвкав и подвижен. Лицето му бе открито и спокойно като на дете, а прошарената му коса — доста по-дълга от приетото, вечно стърчеше във всички посоки. Сякаш сутрин преди работа докторът прекарваше поне пет минути пред мощен вентилатор. Носеше старомодни кръгли очила с телени рамки, зад които очите му с цвят на стафида изглеждаха огромни. — Той ще я приеме като пълно олицетворение на злото. И точно в това се състои част от неговия проблем…