Ден нула [calibre 1.48.0]

— Откога сте така?

— От десетина минути — с усилие отвърна жената.

— Случвало ли ви се е и друг път? — попита Пулър и приклекна пред нея.

— Не толкова продължително. Особено след като ми направиха четворен байпас.

— Прескача ви сърцето?

— Доста силно. Изненадана съм, че продължава толкова дълго. — Жената простена и притисна длан към гърдите си.

— Чувствате ли тежест?

Тя кимна.

— Остра болка в ръцете?

Жената поклати глава и очите ѝ се насълзиха.

Тежестта в гърдите беше един от основните симптоми за инфаркт на миокарда. Той нямаше намерение да чака.

Гласът на диспечера прозвуча в мембраната. Пулър обясни ситуацията с няколко къси и ясни фрази, после прекъсна връзката.

— Скоро ще бъдат тук.

— Страх ме е — прошепна жената.

— Знам, но ще се оправите.

Той провери пулса ѝ. Беше слаб, както можеше да се очаква. Болното сърце означаваше намалено изпомпване на кръвта, а оттам и слаб пулс. При нейната възраст можеше да е получила и удар. Тя изпитваше чувство на студ, дланите ѝ бяха лепкави, вените на шията — видимо издути. Още един лош знак, който говореше за евентуален тромб.

— Кимнете с глава или се опитайте да я разклатите. Вие ли ви се свят?

Тя кимна.

— Трудно ли си поемате дъх?

Ново кимване.

— Вземате ли лекарства за сърце?

Над веждите ѝ се появиха ситни капчици пот, наподобяващи малка, почти невидима огърлица.

— Да. Имам нитроглицерин, но не мога да стигна до него.

— А аспирин?

— И аспиринът е там.

— Кажете ми къде.

— На нощното шкафче в спалнята — отвърна тя и треперещият ѝ показалец посочи наляво.

Няколко секунди по-късно Пулър се върна с флаконче в ръце. Накара жената да изпие един аспирин, подавайки ѝ чаша вода.

— Имате ли апарат за кръвно налягане?

Жената кимна към лавицата зад плота.

Апаратът се оказа от електронните, които работеха на батерии. Пулър го грабна и го пристегна над лакътя ѝ. Положението се оказа сериозно. Кръвното ѝ налягане беше опасно ниско. Нитроглицеринът положително щеше да я убие.

Пулър отстъпи крачка назад и внимателно я огледа. Признаци за задържане на течности липсваха. Глезените ѝ не бяха подути, не се виждаха следи от разширени вени.

— Вземате ли диуретици?

Тя поклати глава.

— Веднага се връщам.

Той изскочи навън, отвори багажника на малибуто и грабна медицинската чанта с комплекта за първа помощ. После хукна обратно, преодолявайки с няколко скока разстоянието до офиса.

Жената видимо се влошаваше. Пулър отвори чантата и подреди нещата, които щяха да са необходими. През цялото време ѝ говореше, за да я успокоява. Но едновременно с това напрягаше слух за линейката.

Беше оказвал първа помощ насред пустинята, и то на обезобразени хора, които приличаха на одрани животни. Част от тях беше спасил, други — не. Но решимостта му да спаси тази жена беше по-силна от всякога.