Нещо лично

— Къде по-точно ще се проведе срещата на Г-8? — попитах аз.

— В Източен Лондон.

— Следователно, ако разглеждаме нещата локално, те ще се сдружат със старомодните английски гангстери.

— За какво по-точно? — попита Скаранджело.

— Като част от бартера — отговори Шумейкър. — Просто за да получат възможност да действат в района. Нещо като пътна такса или данък. Те от своя страна осигуряват логистика, квартира, скривалище, а накрая — в решителния ден, бойци и техни помагачи, които ще образуват предпазен кордон от разстояние. Като това, на което току-що станахме свидетели в Париж.

— Което ще усложни нещата за нас.

— Напротив, ще ги улесни — поклатих глава аз. — Вече няма да търсим двама души, а поне петдесет и двама. Наричат ги локална подкрепа, но аз ги приемам като издайнически трохи около трапезата.

— Между другото, ти се оказа прав за съседа на Кот — обади се О’Дей. — ФБР е намерило в дома му десет хиляди долара в брой. Но не в гардероба.

— А къде?

— В пералнята, изхвърлена на двора.

— Умно — казах. — Трябваше да я проверя. Кой му ги е дал?

— Не казва. А при нас мъченията при разпит не са на мода в момента.

— Уплашили са го здравата значи. Това може да се окаже важно.

— Тази сутрин французите са открили куршума, който е убил Хенкин. Силно деформиран от удара в стената, но химическият състав съвпада с пробите, които ти донесе от Арканзас. Възможно е дори да са от една и съща партида.

Кимнах.

— Което повдига въпроса за пътуването. Ако е летял с редовен полет, щяхме да разполагаме с някаква следа. Няма как да регистрира като багаж снайпер и кутия с патрони.

— Възможностите са две — обади се Шумейкър. — Товарен кораб от Мобайл или Галвестън или частен самолет практически от всякъде. На европейските частни летища митнически проверки не съществуват.

— Със сигурност е частен самолет — рече О’Дей. — Тази хора пилеят луди пари. Десет бона на някакъв беззъб селяк в Арканзас?! Това надхвърля всякакви тарифи. Онзи нещастник положително би се зарадвал и на две стотачки. От което следва, че разходите изобщо не ги интересуват. Те търсят лесни решения и разполагат с достатъчен бюджет, за да ги намерят.

— Но как са стигнали до Лондон днес? — попита Кейси Найс.

— Вероятно с влак — отвърна Скаранджело. — През тунела под Ламанша. Вярно, че в Париж има паспортна проверка, но иначе пътуването е бързо и лесно. От центъра на единия град до центъра на другия.

— А как са транспортирали пушките си?

— Може би в сакове за голф. Или за ски. Куп народ се качва във влаковете с нестандартен багаж.

— Откъде знаят кого да търсят в Лондон за местна подкрепа?

— Предварително проучване, предполагам. А може би и предварителни преговори.