Нещо лично

Шумейкър се забави за миг, после кимна.

— Съгласен съм.

— Джоун?

— По-добре да смятаме, че са двама, а да се окаже един, отколкото да смятаме, че е един, а да се окажат двама — каза Скаранджело. — И да сгрешим, ще е от предпазливост, а не от недоглеждане.

О’Дей не поиска мнението на Кейси Найс.

— Отивам в Лондон — обявих аз.

— Сега ли? — вдигна вежди О’Дей.

— Не ми пука за снимката в спалнята му. Не ми пука, че този червей стреля по мен. Това е професионален риск за всяко ченге. Но той прояви небрежност и не ме улучи. Не би трябвало да опитва при толкова ветровито време. Резултатът е убийството на невинен човек. Което е различно. Груба грешка! Вие правилно казахте, че след като съм го пипнал веднъж, ще го пипна и втори път.

— А после какво?

— Ще му измъкна ръката от рамото и ще го пребия до смърт с нея.

— Не става — отсече О’Дей. — Ще заминеш за Лондон, когато аз ти кажа. Ситуацията е сложна и е нужна подготовка.

— Не можете да ми заповядвате — отвърнах. — Аз съм цивилен.

— Става въпрос да помогнем на страната ни. Нека го направим както трябва.

Замълчах.

— Хенкин не е бил невинен човек — добави О’Дей. — Като офицер в КГБ е вършил престъпления.

Не отговорих.

— Нали ти казах? — подхвърли той.

— Какво?

— Не е същото, когато наоколо дебне снайперист.

— Дали и в Лондон ще работят заедно? — обади се Скаранджело.

— Вероятно — отвърнах аз. — Това е среда, която изобилства от мишени. За тях ще е добре да удвоят огневата си мощ.

— А кой ще участва във втората операция? Карсън или Дацев?

— Не си падам по хазарта.

— А ако си падаше?

— Карсън. Хенкин каза, че Дацев не обича репетициите, и мисля, че наистина е така.

— Чакаш да се подготвим, а след това отиваш в Лондон — отсече О’Дей.