Бранителката на портата

Димитри сяда от другата ми страна и Луиса се навежда напред, за да го вижда.

— Как е тя, господин Марков?

— Щом ще говорим по такива въпроси, настоявам да ме наричате Димитри — отвръща той.

Поглежда да види дали одобрявам предложението му и аз свивам рамене.

— Добре тогава, Димитри — продължава Луиса. — Как е Соня?

— Тя е… обезумяла. Не е с ума си.

— Какво говорите? — пита тя. — Нима не осъзнава какво се опита да направи? Не си ли спомня?

— Напротив, спомня си много добре и дори не се извинява за стореното. Говореше високопарно за причината, поради която Лия би трябвало да носи медальона, и че… е постъпила добре, като се е опитала да го сложи на ръката й, докато спи. Помъчихме се да й налеем разум в главата, но по всичко личи, че Душите здраво я държат.

— Не може… да бъде — поклащам глава аз. — Соня е толкова силна!

— И най-надарените измежду нас биха се борили с всички сили да държат Душите на разстояние — очите на Димитри излъчват съчувствие, докато ни обяснява. — Те сигурно са знаели, че медальонът е у нея, така, както знаят, че е твоя приятелка и довереница. Всъщност никой не бива да се изненадва, че се стигна дотук.

Ала аз се изненадвам. Соня винаги е била по-силна на вид от останалите. Бих казала по-добра и по-сигурна в заложбите и ролята си в пророчеството. Би било кощунство да си мислим, че с действията си е помагала на Душите. Но не изричам мислите си на глас. Боя се да не изглеждам наивна.

— И какво ще правим сега? — Луиса отправя въпроса си към Димитри. — Имам предвид Соня. А също и Лия, както и медальона.

— През останалата част от пътуването ще трябва да държим Соня далеч от Лия. Е, ще се наложи да бдим над нейното спокойствие.

— Как предлагаш да го направим при нейното душевно състояние?

Като си спомня трескавите молби на Соня, писъците й, когато Димитри я измъкна от палатката, тази задача изглежда доста трудна.

— Поставих в чая й бял имел. Мисля, че ще я успокои, поне за известно време — отвръща Димитри.

Помня, че бях чела нещо по време на един от дългите уроци в татковата библиотека.

— Имелът не е ли отровен?

Димитри поклаща глава.

— Не и този сорт. Той е древно растение, известно с успокояващото си действие върху организма не само в тези гори, а и на острова, където се намира Алтус. Ще открием достатъчни количества от него, за да поддържаме Соня в добро състояние, докато я отведем при Сестрите.

— Добре — кима с глава Луиса. — Ами медальона? През цялото време Соня го носеше на собствената си ръка и така предпазваше Лия.

Димитри свежда поглед към ръцете си и аз разбирам, че той размишлява, блъска си главата да измисли начин да пази медальона и в същото време да защити и мен от силата му да ме използва като Порта.