Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— О! — Това наистина беше жалко. Вече си бях представила как се връщам във времето, когато бях в основното училище, точно в деня, когато едно момче на име Грегъри Форбс ме нарече „крастава жаба“ и четири пъти един след друг ме изрита в пищяла. Щях да се появя като Суперуоман и след това Грегъри Форбс гарантирано никога повече нямаше да рита малки момичета.
— Отново е твой ред — рече господин Джордж.
— Трябваше да начертая кръст на мястото, на което Шарлот щеше да изчезне. По какъв начин това щеше да е от полза?
Той махна с ръка.
— Забрави за тази глупост. Леля ти Гленда настояваше въпросното място да се наблюдава. Трябваше да изпратим Гидиън с координатите в миналото, така че пазителите да я очакват и да я защитават, докато не се върне обратно.
— Да, но не би могло да се знае точно в кое време в миналото ще се озове тя. При това положение на пазителите е щяло да им се наложи да наблюдават въпросното място десетилетия наред по двайсет и четири часа в денонощието.
— Да, така е — въздъхна господин Джордж. — Сега е мой ред. Помниш ли дядо си?
— Разбира се. Вече бях на десет, когато той почина. Беше съвсем различен от лейди Ариста, забавен и изобщо не беше строг. Разказваше ни страховити истории на двамата с брат ми. И вие ли сте го познавали?
— О, да! Той беше мой ментор и най-добър приятел — Господин Джордж се загледа замислено в огъня.
— Кое беше онова малко момче?
— Кое малко момче?
— Малкото момче, което се бе вкопчило в сакото на доктор Уайт.
— Моля? — господин Джордж отмести поглед от огъня и ме погледна объркано.
Честно! Едва ли можех да се изразя по-ясно от това.
— Едно малко русо момченце, на около седем години. Стоеше до господин Уайт — обясних подчертано бавно.
— Но там нямаше никакво момче. Шегуваш ли се с мен?
— Не — отвърнах. Изведнъж проумях какво бях видяла и се ядосах на себе си, че не се бях досетила веднага.
— Малко русо момче казваш? На около седем години?
— Забравете, няма значение.
Престорих се, че живо се интересувам от книгите върху лавицата зад мен. Господин Джордж замълча, но усещах изучаващия му поглед върху себе си.
— Мой ред е — каза най-накрая.
— Тази игра е тъпа. Не може ли вместо нея да играем шах?
На една масичка имаше поставен шах. Но господин Джордж не се остави да отклоня вниманието му.
— Понякога виждаш ли неща, които другите не могат да видят?
— Малките момчета не са неща. Но да, понякога виждам неща, които другите не могат.
Сама не знаех защо му се доверявах. Поради някаква причина изглежда думите ми го зарадваха.
— Изумително, наистина изумително. Откога имаш тази дарба?
— Винаги съм я имала.
— Очарователно! — Господин Джордж се огледа. — Моля те кажи ми, кой друг освен нас седи тук и подслушва?
— Сами сме. — Нямаше как да не се засмея, видях разочарованото му изражение.
— О, пък аз можех да се закълна, че между тези дебели стени гъмжи от призраци. И по-специално в тази стая. — Той отпи глътка чай от чашата си. — Искаш ли сладкиш? С парченца портокал.
— Да, с удоволствие.
Не зная дали се дължеше на споменаването на сладкиша, но неприятното чувството в стомаха ми се завърна. Затаих дъх.
Чувството на виене на свят се засили. Господин Джордж се изправи и зарови в един от шкафовете. Бая щеше да се изуми, когато се обърнеше и се окажеше, че просто съм изчезнала. Може би беше по-добре да го предупредя, възможно бе да има слабо сърце.
— Господин Джордж?
— Сега отново е твой ред Гуендолин. — Той подреди старателно сладкишите в една чиния, почти както го правеше господин Бърнард. — И мисля, че дори знам отговора на следващия ти въпрос.
Съсредоточих се върху усещанията си, но виенето на свят отслабна. Добре, фалшива тревога.
— Ако приемем, че отида във време, когато тази сграда още не е съществувала. Тогава под земята ли ще се озова и ще се задуша ли?
— О! А аз си мислех, че ще ме попиташ нещо за малкото русо момче. Е, добре, според всичко, което знаем, досега никой не е пътувал във времето по-назад от петстотин години. Дори датата, която може да бъде нагласена на хронографа за рубин, тоест за теб, е не по-рано от 1560 година, рождената година на Ланселот де Вилърс, първият от кръга, пътуващ във времето. Много пъти сме съжалявали за това. Така пропускаме толкова интересни години... Ето, вземи си. Това са любимите ми сладкиши.
Посегнах към тях, въпреки че изведнъж чинията се размаза пред погледа ми и имах чувството, че някой издърпва канапето изпод задните ми части.