Искам точно теб

На следващата сутрин. Втора част

— Къде си всъщност, по дяволите? — настоя Ерик.

— Шшшт — прошепна Серена в слушалката. — В сградата по изкуствата. В едно ателие. — Тя погледна към Кристиан. Той спеше на пода до нея върху парче неупотребявано платно. По косата му имаше зелена боя. — Заспахме тук.

— А, така ли направихме! — отвърна Ерик подигравателно. — Не мога да повярвам, че си тук, а дори няма да мога да те видя — промърмори той, преструвайки се на тъжен, макар Серена да беше напълно наясно, че по всяка вероятност бе купонясвал цяла нощ и в този момент умираше за сън. — Е, какво, да не си се влюбила?

Серена се усмихна. Очите на Кристиан с дългите черни мигли бяха затворени, а сладките му устни — отпуснати. Приличаше на спящо бебе.

— Не съм сигурна — отвърна тя тихо. — В момента би трябвало да пътувам за „Йейл“. — Тя затвори очи. — Този уикенд беше пълна лудница.

— А още не е свършил, скъпа — прозина се Ерик. — Не мога да повярвам, че съм буден. Девет часът в неделя е, мамка му! Както и да е, ще ти повикам кола. Ще те чака на паркинга отсреща. И да няма повече взимане на стопаджии от бензиностанциите. Успех в „Йейл“ днес, макар че по-добре да се запишеш в „Браун“, за да се мотаем заедно. Доскоро. Знаеш, че ме обичаш. Чао! — измърмори несвързано той, преди да затвори.

Серена също затвори и за миг се зачуди дали да събуди Кристиан, или да го остави да спи. По горната му устна бе засъхнал лимонов сок от бразилските коктейли, които беше приготвял предната вечер, а по матовата му кожа имаше петна зелена боя. Самата тя бе изцапана и размъкната, но Серена бе типът момиче, което дори след нощ, прекарана на пода на художническо ателие, можеше да се събуди на сутринта, да приглади гънките на дънките си, да разреши косата си с пръсти, да намаже устните си с гланц с аромат на череша „ЧапСтик“ и готово — ето ви богиня.

Слънцето играеше по дървената дограма на прозорците. Червените стени на „Браун“ изглеждаха спокойни и сънени, като че ли се намираше в изоставен град. Точно в този момент под прозореца премина група студенти с анцузи и големи чаши кафе. Серена се отдръпна от Кристиан и си обу кафявите пантофи „Келвин Клайн“. От другата страна на стената бе облегната творбата на Кристиан — копие на рекламата на „Сълзите на Серена“ в реални размери, вече напълно завършена. Странно защо бе използвал толкова много зелена боя, при положение, че рекламата бе заснета в снежен ден през февруари, но дори с толкова зелено картината бе зашеметяваща. И странна. Кристиан използваше някаква техника, при която завършваше образа само с една линия. На картината всички елементи от лицето на Серена бяха свързани. Очите й бяха свързани с носа, който бе съединен с устата, тя — с брадичката, бузите, ушите и косата. Приличаше на герой от „Шрек“, особено с цялото това зелено, но все пак беше красиво по свой собствен начин.