Искам точно теб
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-487-1
- Переводчик: Цветелина Хинкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Искам точно теб». Краткое содержание книги:
Всички говорят за Интригантката.
Днес ще разберем кой е приет в колежа на мечтите си, кой ще трябва да се задоволи с тъпия си резервен вариант и кой — страшно е да си го помислиш — не е приет никъде. Това е най-критичният момент в досегашния ни живот, а някои момичета трудно издържат на напрежението. Но довечера кандидатстудентската треска ще е зад гърба ни и ще можем да се погрижим за нещо наистина важно: любовта. А тя, както знаем, върви ръка за ръка с купоните… Успех и умната!
„Тези момичета биха могли да напишат «Сексът и градът» насън.“
Elle
— Една година не правих нищо. Заминах за Флорида. Живеех на плажа и правех пиърсинги. След това за известно време работих като сервитьорка на круизен кораб. В един момент реших да избягам оттам и останах в Мексико, където боядисвах къщи. После се върнах и се захванах със строителство. — Тя се ухили и облиза маслото от ножа. — Беше доста интересно преживяване.
— Еха! — възкликна Ванеса. Тифани бе най-интересният и оптимистично настроен човек, когото беше срещала, и й се стори, че започва да се влюбва в нея. Не по онзи сексуален начин, а по-скоро й се прииска да си приличаха повече.
— Ако можеше да върнеш времето назад, щеше ли да предпочетеш колежа? — обади се Дан от коридора. Носеше избеляла червена тениска и бели боксерки. Косата му бе рошава и сплъстена.
— Здрасти, рошко! — отвърна Тифани, пренебрегвайки въпроса.
— Здрасти, рошко! — повтори Ванеса със същия тон. — Всичко наред ли е?
— Да — Дан придърпа свенливо тениската си. — Кога станахте?
— Преди известно време — отвърна Ванеса отнесено.
Тифани извади яйцето си от микровълновата, сложи го върху препечената филийка и понесе чинията си във всекидневната. На едно място под чаршафа на Тифани имаше издутина, където Пръдльо се беше свил и спеше. Тифани пъхна един от своите дискове в уредбата и усили звука. Беше нещо шумно и тежко, което Дан не беше слушал. Определено не беше подходящо за сутрин. Тя направи няколко танцови стъпки към Ванеса и я хвана. За изумление на Дан, Ванеса започна да подскача наоколо и да си върти задника в такт с музиката.
Опа.
Ванеса не танцуваше. Никога. Какво й беше направила Тифани?
Докато момичетата се носеха във вихъра на танца, Пръдльо се измъкна изпод чаршафа и се насочи към новите кецове „Пума“ на Дан, разположени до входната врата, завъртя се около тях и започна да пишка.
— Хей! — изкрещя Дан и се втурна да спасява обувките си.
— Пръдльо! — танцуваше Тифани. — Всичко е наред, мъник. Ела при мама. — Тя клекна и протегна ръце към него. — Не се страхувай!
Ванеса се присъедини към тях със зачервени от движението бузи.
— О, Дан уплаши ли го?
— Не достатъчно — ядосано размаха ръка Дан към пора. — Върви при мама, малко копеленце — прошепна.
В главата му вече се въртеше ново стихотворение, озаглавено „Да убиеш Пръдльо“
Големият дебют на Дж
— Подредете се, момичета. По реда на размера, моля — изръмжа Андре, асистентът на фотографа.
Бе единадесет часът в неделя. Джени бе пристигнала в студиото преди повече от час. Стана в шест и в продължение на три часа се приготвя. Изкъпа се, изсуши си косата и се гримира — три пъти. Първият път малко се попрестара, вторият път изглеждаше леко страшничко, а третият път се изми и реши да отиде без грим — и без това това беше работата на стилиста.
Снимките бяха в студиото, където се беше провел кастингът. Този път от червения диван и белия екран нямаше и следа. Подът беше покрит с огромно парче изкуствена трева, а над него бе опъната волейболна мрежа. Когато Джени пристигна, разбра, че няма да снимат само нея. Имаше още пет момичета и те всички приличаха на… модели. Стилистката я накара да се преоблече в спортен потник и шорти „Найк Ликра“ в кралско синьо. Тя разреса косата на Джени и я върза на конска опашка, след което й сложи малко безцветен гланц. Джени се почувства готова по-скоро за час по физическо, отколкото за фотосесия, но след това забеляза, че останалите модели изглеждат по същия начин.
— Наредете се в редица пред мрежата. Побързайте, момичета. Това не е ядрена физика! — нареди Андре.
Тъй като обикновено беше най-ниската във всяка група, Джени застана в края на редицата до едно плоско момиче, няколко сантиметра по-високо от нея. Андре хукна към Джени, хвана я за ръката и я поведе към другата част на редицата до едно високо момиче с гърди почти колкото нейните. След това преподреди останалите момичета.
— Така става — обади се фотографът и започна да крачи наоколо с яките си крака. Поглади козята си брадичка и огледа редицата. — Сега се хванете една за друга през кръста.
Момичетата се подчиниха.
— Не-е-е, така приличате на мажоретки. Отстъпете една от друга и си сложете ръцете на кръста с широко разтворени крака. — Вдигна камерата и погледна във визьора. — Изправете раменете, вдигнете брадичките, това е — изкомандва той и започна да щрака.
Джени даде всичко от себе си, за да си придаде силния, предизвикателен и самоуверен вид, който според нея подхождаше на моделите на „Найк“. Нямаше мускулатура на алпинист или маратонец, но останалите момичета също бяха такива.