Искам точно теб

Дан не отвърна на усмивката й. От момента, в който бе отворил писмата с кандидатстудентските резултати, сякаш бе попаднал на магистралата на щастието, която го водеше все по-нагоре и по-нагоре. Беше приет в колеж и се беше събрал с Ванеса. Живееха заедно. Всичко беше толкова лесно и приятно. Но Тифани определено не се вписваше в картинката.

— А това за какво ти е? — Ванеса посочи към кирката.

Тифани я вдигна и я размаха няколко пъти във въздуха. След това я облегна на стената.

— Свързано е с работата ми. Работя в строителството. Предимно събаряне на сгради. Имам голям обект около „Бруклин Нейви Ярд“ и в момента нямам покрив над главата. Затова беше много мило от страна на Руби да ме покани тук.

Ванеса се обърна към Дан.

— Спагетите — подсети го тя.

Дан стана и отиде в кухнята. Отвори буркана с рагу и го изсипа в един тиган заедно с лука. След това включи котлона. Изсипа готовите спагети в гевгира в мивката и извади три купи от шкафа.

— Ако някой с гладен, готово е — провикна се той.

— Умирам от глад. О, донесох подарък. — Тифани се разрови в мешката си и извади наполовина празна бутилка „Джак Даниелс“. Сипа малко в капачката и го поднесе към Пръдльо. — От това му растат косми по гърдите — каза тя на Ванеса и отпи от бутилката.

Ванеса й върна порчето и отиде при Дан да му помогне да намери приборите.

— Добре ли си? — прошепна тя.

Дан не отговори. Той изсипа лъжица разтворимо кафе в една чаша и го смеси с гореща вода от чешмата. Тифани пусна пора на земята и той се насочи право към една от купчинките със стихове на Дан. Започна да ги дъвче.