Искам точно теб

Дан бръкна под блузата на Ванеса с едната си ръка и изключи печката с другата. Вечерята можеше да почака. С долепени едно до друго лица излязоха от кухненската част и отидоха в хола, където се стовариха върху разтегателния диван на Руби, който сега беше тяхната холна гарнитура. Все още носеше аромата на „Пойзън“ на Кристиан Диор, както и на лакрицовия чай, с който Руби се наливаше, но сега беше изцяло на тяхно разположение и можеха да правят секс върху него, когато си поискат.

— Какво ще правим в понеделник, когато и двамата няма да искаме да отидем на училище? — запита Ванеса, докато Дан я целуваше по ръката.

Ръцете й миришеха на лук.

— Ще избягаме? Вече и без това няма защо да се притесняваме за колежа — отвърна Дан.

Тя извади колана му и го плесна по задника.

— Лошо момче! Спомни си какво каза баща ти. Ако оценките ти се понижат, ще се наложи да се върнеш обратно.

— Хей, това не беше никак зле — пошегува се Дан.

— Така ли? — засмя се Ванеса и го плесна отново, този път малко по-силно.

И тогава някой кихна.

Дан и Ванеса се отдръпнаха един от друг, изплашени до смърт. На вратата стоеше някакво момиче с лилаво-черна коса, черни къси панталони, разкъсана черна тениска от „Озфест“, черни три четвърти чорапи и черни кецове „Конверс“. Носеше нещо като кирка и мешка.

— Нещо против да се присъединя? — Тя ритна вратата зад себе си. — Аз съм Тифани. Руби не ви ли спомена, че ще дойда?

Руби беше пропуснала да спомене нещо такова, но в крайна сметка тя не блестеше с организаторски способности. Ванеса се отдръпна от Дан.

— Руби замина за Германия днес. — Чак тогава осъзна, че Тифани беше влязла сама. — Тя ли ти даде ключ?

— Преди живеех тук — обясни Тифани. — Със сестра ти бяхме съквартирантки известно време. — Тя приближи и си метна нещата на дивана до тях. После се наведе и отвори мешката. Оттам се подаде малка главичка с очи като мъниста и мустаци. Тифани извади животинчето и го гушна като бебе.

Дан пребледня. Приличаше на плъх.

— Какво е това? — попита Ванеса заинтригувано. Руби никога не беше споменавала за момиче на име Тифани, но тя бе живяла сама в Уилямсбърг цяла година, преди родителите им да разрешат на Ванеса да дойде при нея. Вероятно през тази година се бяха случили доста неща, за които Ванеса нямаше ни най-малка представа.

— Това е Пръдльо. Той е декоративно порче. Има проблеми с газовете и обича да дъвче книги. Но всяка вечер спи до мен, свит на кълбо, и е истинско съкровище. — Тифани го погали под брадичката. — Нали, Пръдльо? — Тя подаде съществото на Ванеса. — Искаш ли да го подържиш?

Ванеса се пресегна към хилавото животинче и го взе в ръцете си. Порчето я погледна с малките си кафяви очички.

— Не е ли очарователен? — обърна се тя към Дан. Гостите сякаш затвърждаваха усещането, че двамата е Дан бяха двойка, а Тифани със сигурност изглеждаше много по-готина и интересна от всички нейни съученички.