Никога не ме оставяй

Но сега говоря за по-ранен период — за това, как раздялата между Томи и Рут провали плановете ми. Като връщам лентата назад, става ми мъчно за Хари. След неизброимите намеци, които му правех цяла седмица, изведнъж му заявих нещо съвсем различно. Мислех, че е ужасно запален по идеята да прави секс с мен и че няма толкова лесно да се отърва от него. Помня, че всеки път, щом го зърнех, набързо му прошепвах нещо и бягах, без да дочакам отговор. Доста по-късно, когато вече бях започнала да се замислям за това, ми хрумна, че може би не е искал да прави нищо с мен. Напълно е възможно да се е зарадвал, че съм го оставила на мира, защото само като се появеше в коридора или някъде наоколо, аз тутакси се приближавах до него и започвах шепнешком да му обяснявам защо тъкмо в този ден не бих могла да правя секс с него. Вероятно му се е струвало, че съм твърде глупава и ако не бе толкова тактичен и сдържан, тутакси щях да стана за смях пред всички. Така или иначе, процесът на моето отдалечаване от Хари продължи две седмици, а после дойде и молбата на Рут.

През онова лято в Хейлшам се появи странна мода, която изчезна с появата на хладните есенни дни: да се редуваме да слушаме музика на тревата. От миналите Разпродажби у нас започнаха да се появяват уокмени и по онова време вече разполагахме с цели шест на брой. Луднахме по идеята неколцина от нас да седят на поляната около някой портативен касетофон на батерии и да си предават наушниците от човек на човек. Съгласна съм, че това бе доста глуповат начин да слушаме музика, но усещането бе наистина приятно. Послушаш двайсетина секунди, сваляш си слушалките и ги предаваш на следващия до теб. И мине не мине време, когато една и съща касета се е завъртяла вече няколко пъти подред, и имаш чувството, че си слушал всички парчета едно след друго. Както вече казах, модата просъществува само онова лято: излезеш навън през голямото междучасие и виждаш пред себе си на тревата в двора няколко компании, събрани около касетофоните. Настойниците ни не бяха във възторг и твърдяха, че така се предавали ушни инфекции, ала не ни пречеха. Колчем си спомням за онова лято в Хейлшам, пред очите ми тутакси изникват компаниите, наобиколили уокмените на тревата в топлите следобеди. Някой от присъстващите учудено ще попита: „Какво слушаме?“, и ако чутото го удовлетвори, ще заеме мястото си в кръга и ще зачака реда си. Почти винаги цареше дружелюбна атмосфера — не си спомням случай, в който на някого да му е било отказано да послуша със слушалките.