Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
Осъзнавам, на някого може и да му се стори, че съм го превърнала в „идея фикс“; впрочем в книгите по няколко пъти препрочитах онези места, в които се говореше за секс, като се стремях да извлека нещо полезно от написаното. Но за съжаление в Хейлшам разполагахме със съвсем малко книги от този род. Деветнайсети век бе широко представен с произведенията на Томас Харди, които бяха напълно безполезни в това отношение. В книгите на някои съвременни автори, като да речем Една О‘Брайън и Маргарет Драбъл, понякога се срещаше и секс, но никога не се казваше как се прави: изглежда авторите са смятали, че читателят знае всичко за него и че не му трябват подробности. Ето защо книгите обикновено носеха разочарование, а и с видеофилмите не беше по-добре. Две години по-рано в билярдната бяха поставили видеокасетофон и до онази пролет се беше събрала прилична колекция от филми. В много от тях имаше секс, но често кадрите прекъсваха тъкмо там — показваха или само лицето, или врата, или гърба на актьора. А ако случайно се появеше някой полезен епизод, нямах възможност да го гледам внимателно, защото обикновено не бях сама, в салона винаги имаше още двайсетина души. Изработихме си система: по желание връщахме записа назад до началото на интересуващата ни сцена — например, когато американецът в „Голямото бягство“ скача на мотоциклета си над бодливата тел. Тогава започваха да викат: „Превърти! Превърти!“, и накрая някой грабваше дистанционното и натискаше бутона за превъртане на лентата — понякога гледахме едни и същи кадри по три-четири пъти. Но самата аз не се осмелявах да поискам да превъртят някоя сексуална сцена.
Протаках изпълнението на решението си седмица след седмица, за да се подготвя, но когато дойде лятото, си казах, че няма за кога повече да отлагам. Дори почувствах някаква увереност в себе си и започнах да подмятам намеци на Хари. Всичко вървеше гладко и по план, но внезапно Рут и Томи се скараха и настъпи пълна бъркотия.
Глава девета
Ето какво стана: няколко дни след раздялата им седяхме с момичетата в стаята за творчество и рисувахме натюрморт. Помня, че беше страшно задушно, не ни помагаше дори вентилаторът, който работеше зад нас. Рисувахме с въглен върху дъски на коленете си, защото някой бе задигнал стативите. До мен седеше Синтия. Бъбрехме си и се оплаквахме от жегата. После разговорът ни неусетно премина върху момчетата и тя, без да вдига поглед от рисунката, каза:
— Що се отнася до Томи, знаех си, че историята между него и Рут няма да продължи дълго. Мисля, че сега си в правото си да я наследиш.
Каза го някак между другото. Ала Синтия притежаваше проницателност, а фактът, че не принадлежеше към нашата компания, придаде още по-голяма тежест на забележката й. Искам да кажа, че тя произнесе на глас онова, което всеки един, далеч от компанията ни, си мислеше. С Томи дружахме от години, още преди възпитаниците да се разделят по двойки. Ето защо бе напълно възможно отстрани да изглеждам като „пълноправна наследница“ на Рут. Но по никакъв начин аз не реагирах на забележката на Синтия и тя не продължи да обсъжда темата.
Ден-два по-късно, когато двете с Хана излизахме от павилиона, внезапно тя ме сръга в ребрата и метна поглед към група момчета, които се бяха събрали отсреща, на Северното игрище.
— Виж — каза тихо тя. — Томи. Седи сам-самичък.
Аз свих рамене, сякаш й казвах: „И какво от това?“ Толкова. Ала по-късно се улових, че мисля за този епизод. Какво имаше предвид Хана? Че без Рут Томи изглежда отхвърлен и нещастен? Само това ли? Не, тук се криеше и нещо друго — познавах Хана доста добре. Тя така ме бе сръгала с лакътя си и бе снишила глас, че беше ясно като бял ден: тя също ме смяташе за „пълноправна наследница“ — най-вероятно мнозина бяха на това мнение.
Както вече казах, доста се смутих, тъй като до този момент се бях съсредоточила върху плана, свързан с Хари. Сега съм напълно сигурна, че ако не беше историята с „пълноправната наследница“, първият мъж в живота ми щеше да е Хари. Бях подготвила всичко, оставаше само да дръпна спусъка. И досега смятам, че Хари бе добър избор за целта. Струва ми се, че той щеше да е нежен и тактичен, че щеше да разбере от какво имам нужда.
Бях го зърнала бегло преди две години в центъра по рехабилитация в Уилтшър. Бяха го докарали след експлантация. Не бях в много добро настроение, тъй като предишната нощ донорът ми бе свършил. Никой не обвиняваше мен — причината бе в небрежно извършената операция, — но все пак се чувствах зле. Бях изкарала голяма част от нощта на крак, работа имах достатъчно много, както става в подобни случаи, а на сутринта слязох в приемното отделение и тъкмо се канех да тръгвам, когато неочаквано се появи Хари. Докараха го на количка — после разбрах, че не е било поради неспособността му да се придвижва сам, а поради неговата слабост — и почти съм сигурна, че когато отидох да го поздравя, той не ме позна. Според мен нямах право да претендирам за специално място в неговата памет. Като изключим онзи опит да се сближим, двамата с него почти не общувахме. Ако изобщо ме помнеше, за него вероятно съм си останала една глупачка, която веднъж се е приближила до него, попитала го е иска ли да правят секс, а после си е взела думите обратно. Трябва да е бил доста зрял за възрастта си: не ми се разсърди, не разтръби наляво и надясно, че само дразня момчетата и други неща от този род. Така че, когато видях да го карат с количката, в душата ми се породи чувство на благодарност и съжалих, че не съм негова помощница. Огледах се, но онзи, който беше негов помощник, не се виждаше наоколо. Санитарите бързаха да закарат Хари в болничната стая и нямахме време да поговорим. Само го поздравих, пожелах му по-бързо да се възстанови и той уморено се усмихна. Когато споменах за Хейлшам, вдигна палец нагоре, ала аз разбрах, че не ме позна. Ако се бяхме срещнали по-късно, когато щеше да е преодолял слабостта си и нямаше да е натъпкан до козирката с медикаменти, може би щеше да се постарае да си спомни за мен.