Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Да не би врагът да наближава? — тревожно запита Мери. — Негови ли са тъпаните? Никой не им обръща внимание и взех да си мисля, че ми се причува.
— Не, не — каза Елфошлем, — врагът е на пътя, а не из хълмовете. Чуваш Возите, Дивите Горяни — тъй разговарят отдалече. Казват, че още бродели из Друаданския лес. Били потомци на древни племена и живеели разпокъсано и тайно, диви и боязливи като зверове. Те не воюват с Гондор и Пределите, но сега ги тревожи мракът и идването на орките — боят се да не би да се завърнат Мрачните години, както изглежда. Да се радваме, че не ни нападат — чувал съм, че имали отровни стрели и познавали горите като никой друг. Но те предложиха помощ на Теоден. В момента водят един от вождовете им при краля. Ей там, дето се движат светлините. Събирай си багажа, драги Торбалане!
И той изчезна в сенките.
Тия приказки за диви племена и отровни стрели не бяха по вкуса на Мери, но и без тях го бе налегнала непоносима тревога. Очакването беше мъчително. Жадуваше да разбере какво ще се случи. Изправи се и след малко предпазливо се запромъква подир последния фенер, преди да е изчезнал сред дърветата.
Скоро се озова на поляна, където под едно голямо дърво бе разпъната малката палатка на краля. На един клон бе закачен прикрит отгоре фенер и под него светлееше бледожълтеникав кръг. Там бяха седнали Теоден и Еомер, а срещу тях на земята седеше странен тантурест мъж, съсухрен като древен камък. Рядката му брада стърчеше на неравни фъндъци по възловатата челюст като стар мъх. Беше късокрак, с дъбели ръце и яко, набито туловище, а вместо дрехи носеше само стиска трева около кръста. Мери усети, че вече го е виждал някъде, и изведнъж си спомни Пукелите от Черноден. Сега един от тия древни образи оживяваше или пък бе дошъл техен пряк потомък, свързан през безчетните години с моделите, изкопирани от забравените майстори в стари времена.
Докато Мери се промъкваше напред, настана мълчание, сетне Дивия човек заговори, изглежда, в отговор на някакъв въпрос. Гласът му беше нисък и гърлен, ала за изненада на Мери той говореше на Общия език, макар и колебливо, като го примесваше с варварски слова.
— Не, татко на Конниците — изрече той, — ние не воюва. На лов само ходи. Убива горгуни в горите, мрази орките. И ти мрази горгуните. Ние помага както може. Диви хора има дълги уши и дълги очи, знае всички пътеки. Диви хора живее тук преди Каменни къщи, преди Високи хора идва от Водата.
— Но ние търсим помощ за битката — каза Еомер. — Как ще ни помогне твоят народ?
— Носи новини — отвърна Дивия човек. — Ние гледа от хълмове. Ние катери по големи планини и гледа надолу. Камен град затворен. Огън гори там навън, сега и вътре влязъл. Ти иска там да стигне? Тогава трябва да бърза. Ама горгуни и хора отдалеч — той размаха на изток късата си, възлеста ръка — седи на конски път. Страшно много, повече от Конници.
— Откъде знаеш? — запита Еомер.
Плоското лице и тъмните очи на стареца оставаха безизразни, но в гласа му нахлу обида.
— Диви хора — диви, волни, ама не деца — отговори той. — Аз голям вожд Ган-бури-Ган. Аз брои много неща — звезди на небе, листа на дърво, хора в тъмното. Ти има двайсет двайсетици на две ръце и още една. Те има повече. Голяма битка и кой победи? А още много броди около стени на Каменни къщи.
— Уви, словата му са проницателни — каза Теоден. — А и съгледвачите ни известяват, че са преградили пътя с вълчи ями. Не можем да ги отблъснем с ненадейна атака.
— И все пак бързината е жизнено важна — каза Еомер. — Мундбург е в пламъци!
— Остави Ган-бури-Ган да свърши — прекъсна го Дивия човек. — Много пътища знае той. Ще води вас по път, дето няма ями, не скита горгун, само Диви хора и зверове. Много пътища изградени кога народ от каменни къщи бил силен. Те рязали хълмове както ловец реже месо от плячка. Диви хора мислил те яде камък на трапеза. Някога те ходил с големи каруци от Друадан чак до Римон. Вече не ходи. Път забравен, но Диви хора помни. По хълм и зад хълм крие той под трева и дървета там, отвъд Римон, надолу към Дин и накрай връща при път на Конни хора. Диви хора покаже на вас тоя път. Тогава вие убива горгуни и прогони лоша тъмнотия с лъскаво желязо, а Диви хора може връща да спи в диви гори.
Еомер и кралят заговориха помежду си на своя език. След малко Теоден се обърна към Дивия човек.
— Ще приемем предложението ти. Дори да ни чакат вражески пълчища, що от туй? Рухне ли Каменният град, за нас няма връщане. Спасим ли го, тогава орките сами ще попаднат в капан. Ако си ни верен, Ган-бури-Ган, ще те надарим богато и ще спечелиш вечната дружба на Пределите.