Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Един от медиумите, привлечен през 1978 г. към проекта Стар гейтс, е някой си Джоузеф Макмонигъл — офицер от американската армия. Той твърди, че сведенията, които са давали той и „неговите колеги“, винаги са били използвани в подкрепа на данните, постъпващи от традиционните разузнавателни източници, и че поръчките за „парапсихологично разузнаване“ са постъпвали от ЦРУ, АНС, Обединения комитет на началник-щабовете, Тайната служба, Митническото управление, Бреговата охрана и от Агенцията за борба с наркотиците.
Парашутна капсула
Специален апарат, разработен от германските военновъздушни сили през Втората световна война за спускане на АГЕНТИ с парашут зад вражеските линии. Капсулата (Personen-Abwurf-Gerat — спускаем апарат с хора) е изработена от метал и дърво и в нея могат да се съберат трима души (в легнало положение) заедно с необходимото им снаряжение. Тя се прикачва под крилото на десантния самолет и по време на полет между нея и кабината на пилота се поддържа телефонна връзка.
В книгата си „КГ 200: истинската история“ („KG 200: The True Story“, 1979) пилотът от Луфтвафе П. Щал пише:
Използването на парашутните капсули опростяваше операцията в няколко отношения. Първо, можеше по-точно да се определи отправната точка, отколкото в случаите, когато агентите се спускаха от самолета с парашути. На земята, най-вече на „сляп“ терен, вече не се налагаше да се търсят. Второ, цялото им допълнително оборудване беше с тях. Но основната причина, която доведе до разработването и прилагането на тези капсули, бе да се намали опасността от наранявания при парашутните скокове през нощта на непознат терен.
Единственият недостатък, продължава Щал, „бе как десантчиците да се отърват от тежката конструкция с дължина 3,66 м“.
Вж. КГ 200.
Парашутна капсула
Парк Блечли
Щабквартирата на британската ПРАВИТЕЛСТВЕНА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ и център по КРИПТОАНАЛИЗ през Втората световна война, където се дешифрират германските КОДОВЕ и ШИФРИ и се появяват материалите от УЛТРА.
Разположен на 80 км северно от Лондон, ПБ — както го наричат — е мястото на едни от най-важните операции от Втората световна война: разкриване тайните на германската шифрова машина ЕНИГМА.
Парк Блечли е известен също и като Станция X — съгласно военния план за евакуация първоначално там е трябвало да се настани щабквартирата на Секретната разузнавателна служба (МИ–6). Вместо това се превръща в средище на математици, шахматисти, лингвисти и просто ексцентрици без определена професия, но с остър ум и развито логическо мислене. (Разказват, че веднъж в Парк Блечли бил видян човек да се разхожда с шапка в ръката и чанта на главата.) Заедно с военните те дешифрират, превеждат и анализират невероятно количество противникови съобщения. Имало е дни, когато само радиоразговорите между екипажите на германските подводници средно за денонощие са достигали 3000.
Сър Хърбърт Лиън — предприемач от времето на кралица Виктория, построява Парк Блечли през 60-те години на XIX в. и го нарича на името на мръсния промишлен град, разположен почти на средата на пътя между Оксфорд и Кеймбридж. Един архитект определя построения комплекс като „чудовищна грамада, отразяваща цялата архитектурна недодяланост от периода на разцвета на викторианската епоха“.
Школата се премества в ПБ през август 1939 г. Местоположението на новата щабквартира се оказва много удачно, тъй като Парк Блечли е свързан с Лондон както по шосе, така и с железопътна линия, а също така е близо и до Оксфорд, и до Кеймбридж (немаловажен фактор, тъй като дешифровъчният център се нуждае от приток на университетски мозъци).
Главната сграда е солидна постройка от червени тухли — „с претенции на късна английска готика“. Сменена е цялата електроинсталация, прокарани са нови телефонни линии. Залата за билярд е превърната в телефонна зала, а кулата — в радиозала. Антените са издигнати между комините и по дърветата. Работници от Кралския флот орязват върховете на високите дървета и прикрепват антени към тях, свързвайки ги с десетките военни бараки близо до централната постройка. Бараките са свързани помежду си с коридори и от птичи поглед приличат на огромна буква „Н“. По-късно ПБ получава самостоятелно електрозахранване с 2 дизелови двигателя. Има скривалища в случай на нападение, в които е монтирано оборудването за разкодиране и улавяне на сигнали.