Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Какво ще рече всичко това?
— Като казва монахини, за ония момичета, дето им викаме „монахини“, ли става дума? Знаете ли, чувах, че някои от монахините в Йошивара почнали да си пудрят лицата с кафява пудра и ще ти се пуснат за по-малко, отколкото в бардак…
— Тихо!
— Това все едно ти казва да си добър с татко си и майка си. Вече хиляди пъти сме го чували.
— Ш-ш-ш!
— Я попей още малко. Ще мълчим.
Джуро спря, за да се понамести и да си бръкне в носа, после продължи:
Като забеляза колко са се умълчали останалите, попита:
— Слушате ли?
— Да. Давай нататък.
— Уморих се — оплака се Джуро. — Това нали е достатъчно?
— Не. Пей още. Слушаме те.
— Какво има? Защо спря?
— Чакай малко, моля ти се.
— Виждате ли го? Че той плаче като дете.
— Ох, я млъкни!
Всичко започна като начин да се убие времето, почти на шега, но смисълът на думите от сутрата не убягваше на никого. Освен четеца, двама-трима други също добиха печални изражения и очите им почнаха да гледат отнесено.
— Пак ли се разхленчи?
— Не мога да се спра. Просто се сетих за нещо.
— Я стига. И мен ще вземе да ме прихване.
Разнежване по отношение на родителите бе строго забранено в тази общност на ръба на закона, понеже изразът на синовна привързаност можеше да повлече след себе си обвинения в слабост, женственост или по-лошо. Старото сърце на Осуги обаче би се зарадвало на сегашния им вид. Сутрата, навярно заради своя прост език, досегна най-съкровеното у всеки.
— Това ли беше всичко? Няма ли още?
— Има още много.
— Е?
— Чакай малко, а?
Джуро се изправи, издуха си шумно носа и седна да довърши останалото.